Случилото се вчера в Гърция трябва да служи за трезво предупреждение към всички останали,  които си мислим, че "абе тук е немислимо

Вчера Гърция се превърна в първата православна страна на света, която прие гей браковете. Освен тях, гласуваните вчера в парламента закони изравниха еднополовите семейства с останалите и прокараха пътя за равно осиновяване на деца от хомосексуалистите. 

Интересен е политическият прочит на случилото се. Дясното правителство на Мицотакис предложи законът, с което е на път да си разцепи партията. Десетки депутати от десницата отказаха да го подкрепят и бяха заплашени, че ще бъдат изключени от партията, ако не го направят. Въпреки това техните гласове (76 "против" от 300 в парламента) не бяха нужни, защото цялата левица, всичките социалисти, умерени леви и крайната левица подкрепиха въодушевено закона, с което той мина. 

В Гърция разделението леви срещу десни е изключително обострено, на моменти до насилие. Имат история на гражданска война и десетки политически кризи. Почти няма каузи, около които леви и десни партии да могат да се обединят. Даже такива като Македония.  

Освен тази. Освен каузата на Новата Религия. Новият езически пантеон на постмодерния свят, върховен култ в който е именно ЛГБТ Идеологията. Някак този култ е прекалено важен за глобалната хегемония, че да противопостави дори толкова политически разделено общество като гърците. Дори толкова православно общество. Нищо от това няма значение,  когато става въпрос за Върховния Култ - гей, транс, куиир, LGHDTV+++. Зад нищо друго не може да се изкове толкова бързо и категорично политически консенсус, прегазващ всякаква опозиция по въпроса - и вътрешнопартийна, и църковна, и обществена. Нито зад "Зеленото", нито зад мултикултурализма и миграцията, нито зад което и да било друго важно знаме на неомарксизма. Защото само това е на върха, над всички останали - знамето на дъгата. Върховният езически култ на неомарксизма. 

Случилото се вчера в Гърция трябва да служи за трезво предупреждение към всички останали,  които си мислим, че "абе тук е немислимо, България е консервативна страна". Когато дойде моментът да го налагат, всички довчерашни политически врагове изведнъж се оказват в кюпа. И леви, и десни. А те ще опитат да го прокарат и тук. Неизбежно е. Да отворят неоезическата кутия на Пандора, на дъното на която са неща като буквално химически кастрации на деца, наречени "хормонални терапии". 

Но за разлика от гърците, ние ще сме готови за отпор. Защото още от сега успяваме да събираме вече ежегодно хиляди нормални българи в грамадно шествие по време на Месец на семейството  . И колкото повече ставаме, толкова повече ще се замислят, дали им се рискува да бъдат пометени от вълна протести. Но не жълтопаветните пърформанс-протести на умнокрасивите, а истински такива, на хората от цялата страна. На бащи, майки и всички нормални хора, решени тук експериментът на съвременното езичество да не започва. 

Близо сме до този момент. Тази година трябва да минем минимум 10,000 души на шествието. 22 Юни, 2024 г, София. Нямаме много време за губене.

Кристиан Щкварек