Столът на Иван Вазов в Народния театър и пиесата на Б. Шоу

Аз съм един от простаците (по Христо Мутафчиев) и безпросветно леке и говедо (по Захари Бахаров) и с присъствието си на митинга пред Народния театър против пиесата “Оръжията и човекът“ на Б. Шоу съм наложил цензура върху изкуството. А с висока култура е директорът на театъра, който в предаване по БТВ храбро заяви, че не е знаел, че 7 ноември е ден на победата при Сливница през 1885 г., а го е свързвал с Октомврийската революция.

Като участник в митинга мога да твърдя, че до появата на въпросния директор митингът беше мирен, бяхме около шадравана в градината пред театъра, никой не пристъпваше към него, каквито бяха и призивите на водещите. Свещениците отслужиха заупокойна молитва за падналите български и сръбски офицери и войници в тази братоубийствена война т.е. така наречените националисти почетохме паметта и на враговете ни, които подтикнати от Австро-Унгария поставят тогава на косъм съдбата на Съединението.

Направих си труда и внимателно прочетох въпросната прехвалена от умнокрасивите пиеса. В живота си не съм се срещал с по-посредствено творение, изпълнено с тъпи битовизми за къпане, миене на ръце и което е по-важно с откровени обиди срещу нашата армия, която в тази война разтърсва общественото мнение на Европа. Обиди, които умнокрасивите не виждали и за това ще им припомня някои от тях от самия текст на пиесата:

- Нашите войници са орда от негодници;

- Те са жестоки, пияни и подивели (при това от устата на наш майор, какъвто чин тогава няма, има само млади капитани, победили генералите на сръбската армия);

- Бият се с топове от черешово дърво (явно е преднамереното объркване с черешовите топчета от Априлското въстание, на които авторът на пиесата може само да се поклони, като израз на саможертвата на един народ пред олтара на свободата).

- Българите имат само една библиотека, т.е. те са прости и неграмотни. А още по време на Възраждането у нас са открити стотици читалища, непознати културни и социални средища в Европа.

- На всичко отгоре (о, ужас!) нямаме електронни звънци за повикване на прислугата.

И всичко това самият министър на културата сравнява Алековия Бай-Ганьо и „Криворазбраната цивилизация“ на Д. Войников. Нямам думи, защото и двете произведения са посветени не на един народ, а на парвенютата в него, каквито винаги и навсякъде е имало и още има. Да припомня тук една знаменита мисъл точно на Щастливеца: „Когато говориш за народа стани прав и си свали шапката!“

Имам няколко въпроса:

1. Подивелите и пияни наши войници не са слагали вързани на дулата на истинските (не черешови) топове за разстрел пленените въстаници сипаи в Индия през 1857 г., както са го извършвали изключително културно предците на Б. Шоу.

2. Дали в неговата родина знаят що е това читалище и каква е социалната му роля.

3. Дали трябва да ръкопляскаме на всеки авторитет, дори когато ни оплюва както примерно сънародникът му У. Чърчил, който също освен че се занимава с нашата хигиена, иска „София да стане нива за картофи“ и за малко да успее - 4000 софиянци са въдворени, избити при бомбардировките през 1943 г—1944 г. И напълно хуманно са пускали играчки за примамки на децата с барутен заряд.

4. Нали точно тези, които сега ръкопляскат на оплютата сръбско-българска война унижиха и подвига на капитан Д. Списаревски с филмчето, излъчено по националната телевизия, както и с другото /на същата авторка/ в което се „доказва“, че Христо Ботев е убит от своите.

И още няколко въпроса:

- Може ли тълпа да прави цензура, дори и когато наистина се държи хулигански, както стана в продължението на митинга. Това винаги е привилегия на властта.

- Ругаят ни, че сме националисти. А според едно определение, което споделям, „национализъм значи лоялност към държавата и към народа към който принадлежиш“. Лошо ли е това и обратното, което е модерно сега при неолибералите, не се ли покрива с прочутия интернационализъм преди 35 години? Нали националисти са Гарибалди и Дж. Мацини, В. Юго, Л. Кошут и Ш. Петьофи, та дори и Ш. де Гол. А у нас –Ив. Вазов, Раковски, Л. Каравелов, Х. Димитър и Ст. Караджа, да не говорим за Хр. Ботев и В. Левски.

- Малко преди Б. Шоу да сътвори въпросната пиеса, унижаваща нашия народ, друг велик писател Ив. Тургенев пише в Русия своя роман „В навечерието“, в което главният герой е българският революционер Инсаров недочакал свободата, без да се коментира дали се е къпал или не и дали си е мил ръцете. Б. Шоу също не остава руснаците и съвсем доброжелателно твърди, че всъщност са ръководили през 1885 г. войската ни. А както е известно всички руски офицери са изтеглени от император Александър трети и ние воюваме само с нашите, чийто най-висок чин е капитан.

- Комплексът ни за самооплюване не е от сега. Преди 40 години един много известен режисьор постави мюзикъла „Мисия във Виена“ в който на мелодията на „ Шуми Марица“ се играеше кан-кан. А с тази песен е защитена Шипка от опълченците.

- Не знам може ли в Париж или Лондон да се постави пиеса в която десантчиците на Атлантическия вал през 1944 г. да се представят като пияна, озверена сган. Или войниците при Ватерлоо или моряците на Нелсън при Трафалгар. Питайте директора на Народния театър! Не знам само как столът на Иван Вазов не се подпали под бурните ръкопляскания.

И пак повтарям, че също осъждам хулиганските прояви на митинга, но се питам от кого бяха провокирани. А вярно ли е това, че от режисьора са предложени 4 заглавия и е избрано точно най-провокативното за нашия народ?

И накрая - жал ми е само за стола на Ив. Вазов. Все пак на него е седял самият патриарх на българската литература, написал грабващо сърцето – „Българийо за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях“.

А ние сега достойни ли сме с възторга си към тази гавра към тях, към Стоян от “Иде ли“, чиито гроб край Пирот отдавна е засипан от виелицата през ноември 1885 г.

Сега да се представя - Аз простака и безпросветното леке - имам 18 302 цитата с индекс на Хирш 24 в научната медицинска литература у нас и в чужбина, а на колко болни български съм помогнал – само те си знаят.

Автор: Проф. Младен Григоров

trud.bg