Такова плюене между конкурентите за избраници, че се чудя при тези издигнати китайски стени помежду им как успяват да се уцелят. Но няма толкова висока китайска стена, която българската злоба не може да надхвърли. Може би и заради това не можем да си направим китайска стена и се задоволяваме с огради. И всеки е убеден, че другият е животно, залостено в своята кошара.
През плета всеки съсед изглежда като част от друго стадо. От време на време идва партийният овчар, изкарва си стадото колкото да даде време да се надникне през плета. Така се плюем, сякаш след изборите ще живеем в различни градове и села. Няма да се срещаме по улиците, няма децата ни да учат от едни и същи учебници при едни и същи учители. Живеем като криви ракети в чужди космоси.
Толкова злоба и заничане в другата паница не съм виждал. И за неудачите на единия винаги е виновен кочът от съседната кошара. Ти си изклал овцете в своята и чакаш коч от коч да зачене. Построихме си китайските огради и не усещаме, че в опита си да плюнем в съседната кошара плюнката ни пада върху нашите лица. Но плюнката е единственото нещо, с което не бива да си мием очите - винаги остават следи от храчката...
Христо Стоянов
Борис
преди 7 месеца
"И за неудачите на единия винаги е виновен кочът от съседната кошара. Ти си изклал овцете в своята и чакаш коч от коч да зачене." Господин писателю!На твоя кумир-яловия коч с тиква/или по-скоро кратуна/,вместо глава,все някой друг му беше виновен-олеле,кой ми с@а в гащите! А пък аз чакам Кикимяу да зачене я от ристю,я от гномчето,пък може и от македончето на бонбончето!
Коментирай