Свинската опашка на Тодор Живков

Още веднъж за най-големия литературен скандал

В библиотеките "Люти чушки" стои до "Под игото", защото разкрива истината за един деспотичен режим

Ако има класация на литературните скандали, Радой Ралин и Борис Димовски са национални рекордьори. Техните "Люти чушки" още вълнуват читателите и изследователите. Уникалният сборник с епиграми е повече от библиографска рядкост. Малцина колекционери притежават оригинала. В библиотеките стои до "Под игото", защото разкрива истината за един деспотичен режим.

Гозбата с лютите чушки е сервирана в издателство "Български художник" през 1965 г. Три години престоява в хладилника, за да не мухляса. Най-сетне решават да я предложат на народната трапеза. Срещу 34 стотинки, колкото струваше порция яхния.

Предаван от ръка на ръка протрит от четене екземпляр.

"Люти чушки" можеше да мине незабелязана по конвейра на социалистическите закусвални, ако не беше сготвена със свинско. Епиграмата "Сит търбух за наука глух" е в компанията на прасе с опашка, завъртяна като началнически подпис.

Свинският подпис и автентичният автограф на Тодор Живков.

Давид Елазар се взира в автографа и открива почерка на самия Тодор Живков. През 1968 г. любителят графолог беше главен цензор в отдел "Пропаганда и агитация" на ЦК на БКП. На 11 ноември Елазар информира Секретариата на компартията:
"В книгата "Люти чушки" е допусната несъвместима с всякакъв морал и законност, изключваща комунистическата партийност илюстрация на Борис Димовски, в която е злоупотребено с подписа на Първия секретар на Централния комитет на Партията и председател на Министерския съвет на НРБ, като е поставен на опашката на едно прасе."

Секретариатът се събира на спешно заседание. Във високите кресла сядат Станко Тодоров, Борис Велчев, Венелин Коцев, Ангел Цанев, Стоян Караджов и Георги Боков. В масовката са Георги Джагаров, Павел Матев и други любители на художествената литература. Протокол "А" под № 561 отсъжда:

"Секретариатът на ЦК на БКП оценява книгата "Люти чушки" на Радой Ралин, илюстрирана от Борис Димовски, издание на издателство "Български художник", като вредно произведение. Като перифразира народни мъдрости и поговорки, Р. Ралин извращава техния действителен смисъл и насоченост, принизява ги и ги опошлява, опитвайки се да прикрие зад тях свои клеветнически обобщения за нашия живот и да разпалва ту дребнобуржоазни и сектантски настроения, ту ревизионистични страсти. В художествено отношение книгата е на същото примитивно и бездарно равнище и това още веднъж подчертава нейния характер на политически пасквил."

Вестник "Стършел" също бърза да вземе правилно отношение по въпроса. На 13 ноември редакционната колегия е на инфарктно заседание. Главният редактор Христо Пелитев съобщава присъдата на Секретариата. Дават последна дума на осъдения Борис Димовски.

"Стремил съм се с този подпис – обяснява той, – който е подпис въобще, да изразя една помпозност, графично да изразя характера на този, който е откъснат от науката, според текста на епиграмата. Трябва да съм глупак или луд, за да имитирам подписа на др. Т. Живков. И само с въображение може да се приеме, че съм искал да направя подписа на др. Т. Живков. Но щом и самият др. Т. Живков е казал, че това е неговият подпис, няма какво да опровергавам."

Христо Пелитев поема дълбоко въздух и изригва: "Секретариатът на ЦК на БКП съвсем сериозно е проучил въпроса с подписа и е установено, че сходството е голямо." Борис Димовски пак опитва да се защити, но Генчо Узунов го прекъсва с ритуална чупка в кръста:

"Прием политическата квалификация направена от ЦК на БКП. Ако Димовски е искал да имитира подписа на др. Живков, това е недостойно и срамно. Ако ние имаме да кажем нещо на др. Живков, той ще ни изслуша – той винаги приема творците за разговор."

Апетитът идва с яденето и Градският комитет на БКП назначава комисия, която да разследва по каква точно рецепта е забъркано свинското с подписа на Тодор Живков. Кулинарните специалисти изготвят докладна записка с дата 21 ноември. Тя предъвква известните вече факти, ниже клишета и не добавя нищо ново.

Епиграмите са планирани в 40 000 тираж, което не беше феномен за тогавашното книгоиздаване. Творенията на класици като Ст. Ц. Даскалов излизаха в 100 000 и нагоре. Съчиненията на Тодор Живков, които не е писал той, удряха един милион. Печатаха се в Съветския съюз.

"Люти чушки" са извъртяни в ДПП "Балкан" на бул. "Ленин", сега "Цариградско шосе". Половината тираж е разпространен по книжарниците преди скандала. След него останалото е хвърлено в пещите на печатницата. Елазар и още неколцина библиофили отиват като пълномощници на Партията да проследят аутодафето. Да документират, че екзекуцията се е случила!

Елазаровци протягат длани да се сгреят на горелките, защото навън е хладна есен. Усещат обаче неприятно чувство отзад. Не са хемороиди – кладата, която са устроили, им пърли задниците. Оказва се, че високата тяга изхвърля неизгорели страници от комина. Минувачите ги събират и четат: "Кой постъпва честно не живее лесно".

Така лютите чушки на Радой Ралин и Борис Димовски минаха в апокрифната книжнина. Като средновековните текстове, които не са в канона на Инквизицията. Преписваха се и предаваха от ръка на ръка. Нова версия на Паисиевата история за новото иго, под което пъшкаше българският народ.

Цената беше много висока. Уволниха Радой Ралин и Борис Димовски, забраниха дори имената им да се споменават. Репресираха директора на издателството Борис Ташев и редактора на сборника Зина Брезинска. Четирима са наказаните в ДО "Българска книга". На мнозина други издърпаха ухото под страх да останат гладни.

И най-страшното! Покрай "Люти чушки" беше разгромена изобщо българската сатира. Вестник "Литературен фронт" излезе с уводната статия "Сатирата – партийно оръжие". Препечатаха я във флагмана на тогавашната журналистика "Работническо дело". Поръчковият автор се скри, но всички знаят, че е Богомил Райнов. Този текст пусна генералната директива първо да питаш "горе" и после да пишеш "долу". Горе беше партийната повеля, долу белият лист.

Така я карахме следващите двадесет приснопаметни години.

Автор: Росен Тахов

trud.bg