Нека не забравяме пророчеството на Оруел!
Защото, макар писани в средата на миналия век, тези думи звучат болезнено вярно и за живота ни днес.
На 10 ноември 1989 година България беше въдворена в списъка на държавите, които трябва да бъдат заличени, а народите им изтребени и подменени.
За този процес беше избрана най-безмилостната неолиберална форма на държавно управление – феодално-олигархичната демокрация.
Днес родителите ни измират в нищета.
Милиони българи се стопиха по света в търсене на нормален човешки живот.
Организираната престъпност владее Родината ни.
Историята ни беше убита, здравеопазването ни - превърнато в търговия, а образователната система продължава всеки ден да екзекутира децата ни.
Така огромната част от тези, които останаха в Отечеството ни, изгубиха смисъла на своето съществуване.
Но има един последен изход.
Във времена, изпълнени с цинична бруталност, на пробудените не им остава друго, освен да поемат по пътя на бунта, дори това да води до една неосъществима утопия на духа...
И може би едва там те най-после ще постигнат онази свобода, към която всички ние се стремим и която, поради страха ни, си остава все така непостижима.
Красимир Симеонов
