ТЪЛПАТА СЪЩЕСТВУВА… И ВИЕ ГО ДОКАЗВАТЕ…

„Този текст съм публикувал преди точно 11 години за първи път. Съжалявам, че дори и сега съм съгласен с него. Защото голямата тълпа произведе мини тълпа и й заповяда да бъде политическа класа. Все още нямаме политическа класа.„

Не зная какво обидно има в думата „тълпа”… Единственото нещо, което би обидило някой то е неговото сливане с нея. Тълпата е безформена маса с народ, която няма изяснени искания и с крясъците си показва своята простота. И ако ти си част от тази тълпа, ако ти си се слял с нея не би трябвало да се обиждаш от факта, че си индивид от тълпата, а не индивидуалност… Защото индивидулностите не са част от нея – те са или водачи на тълпата, или са далеч от нея в една друга каста на свободно мислещите, на мързеливите, на свободните професии… Всъщност главната заслуга за производство на тълпа има комунизмът, който обяви нейната ръководна роля в развитието на едно общество. До този момент, до основните идеолози на комунизма тълпи не съществуват по простата причина, че те биват овладявани от водачи, които застават пред тях и множеството ги следва… При комунизма обаче на тълпата й бе заповядано да не приема индивидуалности и така тя се превърна в безформена маса от хора с неизяснени искания и желания… Тълпата размахваше знаменца като й се внушаваше, че тя точно това иска… През годините й бе позволено да решава колективно и колективът, който е тълпа по интереси само, размахваше своите знаменца. И ако в тези тълпи се появеше индивидуалност, ако се появеше личност тълпата го изхвърляше в най-близкия лагер, наречен Белене, Куциян, Скравена…

Някак си през последните дни се забелязва това възраждане на колективната душа (според Гюстав Льобон), недопущаща в себе си индивидуалности. Дори напротив – ако в нея влезе някой от другата каста, кастата на „мързеливите, кастата на свободните професии”(според Ницше), то те влизаха с явната претенция да се слеят с тълпата, а не да я поведат… Което само показва колко сме деформирани за тези четиридесет и пет години комунизъм. Дори двадесет години след „промените” тълпата не иска да се измъкне от своята битност на тълпа и дори принуждава хората на свободните професии, кастата на естествените духовни водачи да се слеят с нея и да се обезличат. Най-страшно обаче е не толкова съгласието на тези хора и тяхното безропотно сливане с тълпата, а фактът, че тези хора започнаха в медиите да дават „интелектуално ниво на безформената маса от хора”…Всъщност това само доказва, че ние никога не сме имали такава каста, а сме имали добри имитатори на интелектуалци, които тълпата решава къде точно да ги настани в своите редици… И не случайно в медиите не се появи друго мнение различно от това, което тълпата иска да чуе. Самият факт, че дори Президентът подкрепи публично тъй наречените протести само доказва, че тълпата определя не водачите си, а лицата си…Няколко артисти си клъцнаха вените – режисиран по лош сценарий акт на побратимяване с общото, няколко пишещи, размахващи безпомощно ръце, при което от обясненията им хващат мускулна треска…

Същите тези, които сега си режат вените, показвайки своята принадлежност към тълпата, до вчера играха в долнокачествени сапунки и тяхната медийна известност е сред средите на пенсионирани учителки, които гледат децата на децата си, които през това време се изживяват като политически емигранти някъде, където биха могли да бъдат съжалени и допуснати със знанията си на атомни физици да отделят мазното от чиниите на друга тълпа, която си е намерила обаче своите водачи, благодарение на което не е безформена маса с обща душа – пак според Льобон. Не случайно цитирам Ницше и Льобон, защото когато аз ги писах тези неща – за липсата на аристокрация и от там липсващите духовни водачи на нацията ме сочеха заканително с пръст, че от време на време не само ме сочеха, ами ме и настигаха…Всъщност ми се иска да кажа, че ние наистина сме една тълпа, която знае своя език, но не позволява да има  водачи, защото е обучена – да, иде реч за обучена тълпа – която е обучена да смята, че е водещ механизъм и при новия обществен строй…В случая имаме тълпа, която върви пред водачите си. Толкова е объркано всичко, че страшно прилича на поговорката за впрягането на каруцата преди коня…Заради това е време да разпрегнем каруцата и да обърнем коня. Време е атовете да пристигнат…Ами това е…

Христо СТОЯНОВ

https://diagnoza.net/