Тази седмица: Война в Израел... Всичко това в рамките само на последните 3 години

2020: Война в Армения. (Азербайджан побеждава)

2021: Война в Афганистан. (Талибаните превземат страната) 

2022: Война в Украйна. (Продължава)

2023: пак Война в Армения. (Нагорни Карабах пада) 

Тази седмица: Война в Израел...

Всичко това в рамките само на последните 3 години. Понякога на няколкостотин километра от нас. 

В момента съществуват два свята. Единият е този, с войните - истинският свят, светът, в който историята не е приключила. Светът, в който човекът продължава да бъде Хомо Сапиенс - да има свое племе, своя територия, своя идентичност. И да се бори за тях. В този свят мъжете и жените формират семейства, родове, династии и племена. Племената пък, народите, държавите и империите водят жестока конкуренция - в икономиката, в науката, в демографията, на бойното поле. Борят се за всяко парче територия, превземат чуждата, пазят своята. И това е нормално. Винаги е било нормално. Винаги ще бъде нормално. 

То не спира прогреса, не му пречи - напротив. Жестоката конкуренция между човешките племена е в основата на прогреса. Научната революция в Европа, например, се случва по времето на най-жестоката конкуренция и войни от 17-ти век, и изкарва този тогава разединен и окървавен континент като глобален лидер. И след 5000 години, там някъде на колониите ни покрай Алфа Кентавър, докато колонизират звездите, отделните човешки племена ще водят войни. Ще има етнически прочиствания между колониите на Марс, войни между новите народи в Андромеда, и 300 метрови патрЕотични пилони с флаговете им на луните на Юпитер.

И това е нормално. Винаги е било нормално. Винаги ще бъде нормално.  

-------------------------------------------------------

Другият свят е светът на Голямата илюзия. В него "Историята приключи" по Фукуяма, и оттук нататък хората няма повече да бъдат хора. Те ще бъдат "граждани", "потребители" и "индивиди". Хомо Сапиенс ще се превърне в Хомо Сивис, Хомо Сингуларис, или просто в хомо. Няма да им пука за територия, племе, идентичност и конкуренция, а за брандове, субкултури, музикални жанрове и полова идентичност. Светът на неприкосновените чувства, на ЛГБТ, на законите против "езика на омразата". В него големите драми са това как са наредени паветата, има ли достатъчно чернокожи в еди кой си филм и дали Грета Тунберг пак ще ни се кара в ООН. Този свят вярва, че граници не трябва да има - когато Африка и Близкият Изток напълнят Европа, тя магически ще ги превърне в същите заблудени, пасивни, либерални консуматори. Макар да се опитва вече половин век и това просто да не се случва. В този свят десетки НПО-та активно прекарват стотици хиляди млади, африкански мъже през Средиземно море, като част от съзнателно, организирано, цивилизационно самоубийство. 

Тези два свята съществуват паралелно. Както на картата, така и вътре във всяко европейско общество. Реално и във всеки от нас. Но само един от тях ще оцелее. И това, неизбежно, ще бъде истинският свят, този с племената, религиите, териториите и да - войните. Защото се основава на природа, на физика и биология, на реални неща, които можеш да докоснеш и помиришеш. 

На фона на всички тези войни, които все по-често ни напомнят кое е истинският свят и че историята въобще не е приключила, пред нас стои един основен въпрос: Ще събудим ли Европа от халюцинацията, в която Либерализмът я вкара? Този постмодерен транс, в който тя бива държана насила от текущия ѝ режим, и принуждавана да организира своето самоубийство - геополитическо, икономическо, енергийно, културно и, преди всичко - демографско.  

Другите не ги мислете: нито израелците, нито палестинците, нито африканците, нито китайците, нито американците. Това са все нормални хора, с все още нормални общества и държави, които активно участват в истинския свят и бясната конкуренция и надпревара в него. Хора, които активно развиват икономиките си, свободно отварят енергийни мощност, поддържат сериозни армии и водят истинска, активна, безскрупулна геополитика. Те нямат нужда от събуждане, защото никога не са имали лукса да заспят. Те ще се оправят. Този континент, тази цивилизация - нашата, европейската, е за която съм все по-несигурен, наблюдавайки случващото се по света.

Кристиан Щкварек