Тези хора НИЕ ги направихме възможни.  Ние - със своето овчедушие

“Всичко стана много бързо. Те просто бяха във всяка една улица, отвсякъде се чуваха викове и крясъци и всичко беше някакъв пълен хаос, който ни изплаши и ние искахме да си тръгнем възможно най-бързо - просто ме нападнаха. Четирима“, 

Това разказва 19-годишно момиче, което беше бито от полицаи на протеста срещу БФС в София.

„Събориха ме на земята, удряха ме, после ме накараха, казаха ми да стана, при което аз станах и пак ме удариха. С палки, с ритници. Обиждаха ме и ми говориха - дори още докато ме бият, ми обясняваха защо ме бият. Че ще ме ритат нарочно в корема - за да нямам деца. После ми обясняваха, че точно това е била тяхната цел - да нямам деца, да не мога да родя, дори и да родя да не ги видя живи“, спомня си още тя.

Помни ударите и думите на униформените, но не помни колко време е продължило, не знае и дали някой се е опитал да ѝ помогне.

„На мен ми се стори много. Не помня да е имало някой около мен, през повечето време просто не виждах. Само ги чувах и усещах как ме боли. Те ме вдигнаха и ме оставиха на една пейка с други хора, които бяха пострадали по същия начин. Абсолютно невинни, неможещи да се защитят хора“, разказва момичето.

„Държаха ни там около може би час, много време, там все още ни викаха и докарваха още момчета и ги караха да сядат на пейката, аз през цялото време ги молех да извикат Бърза помощ, защото около мен имаше хора буквално с отворени глави. Бях в шок, не знаех какво да кажа, просто ги молех за бърза помощ и за вода поне. После ни казаха да станем, вкараха ни в един бус“, споделя то.

Преместени са в районното. Оставена е сама с всички задържани мъже.

„Оставиха ни просто ей така в коридора, после започнаха да влизат хора, беше някакъв пълен хаос. Нямаше разпит, един от полицаите дойде при мен и каза, че той ме е бил и започна да говори точно това - че ме е ритал, за да нямам деца, да не мога да родя. ако имам късмета да родя, да не ги видя живи. Гледаше ме в очите и ми обясняваше. Аз просто го помолих да видя майка си, защото се бях притеснила за нея. Той продължи и за нея - каза ми да я видя студена, да я пипна, да не мога да я видя, като излезна от районното дори да не я видя, тя вече да е умряла”, разказва момичето.

На въпроса защо е това цялото нещо към едно момиче, той му отговаря с клетви.

След като отново чува обидите, следват и нови закани.

„Той ми каза, че ще ме качи горе и ще ми избие зъбите и каза, че ще ме смачка. Аз не знаех какво мога да направя, просто го гледах и чаках да свърши“, казва девойката пред бТВ.

Оказана ѝ е медицинска помощ, момичето е закарано до „Пирогов“, но след прегледа отново е върната в районното.

„Те ме закараха в „Пирогов“ и после отново ме върнаха в районното. Боляха ме ребрата, кръста, не можех да сядам. И това е, помня една болница, бях много, много изплашена. Държаха ме до сутринта, след това просто ми казаха да си ходя и това е, аз си тръгнах“, казва момичето.

Връщането му у дома обаче не му носи спокойствие, защото стените на дома ѝ оттогава се превръщат в затвор.

„Боли ме, но по-скоро повече ме е страх. Страх ме е понеже той беше много описателен в това, което ми каза. Страх ме е да не го направи и го сънувам просто, не мога да спя, сънувам го като кошмар и някак си все едно ми се сливат дните и много ме е страх. Не искам да излизам, имам чувството, че винаги ще може просто да ме намери, да ми направи това, което ми каза, че ще ми направи. Страхувам се за живота си“, коментира младата жена.”

/взето от Новини.бг/

Тези хора НИЕ ги направихме възможни. 

Ние - със своето овчедушие, с подкрепата си за убиеца, който застреля момче в гръб. Застреля го с личния си пистолет, за да УБИЕ, а ние се радвахме на смъртта. 

Застреля го сред тълпа от други хора, докато момчето бягаше, но ние останахме чужди за несправедливостта. 

Нямахме очи за мъката на майка му, която попита:

“Защо убихте момченцето ми?!”

Дойде ред на нашите деца…

И понеже тези убийци не могат да посегнат на всяко в едно и също време, бъдещите пребити - днес е възможно да оправдават утрешните си палачи. 

Защото не е стигнало още злото до тях. 

Лично.

Христо Христов