ТРЕПЕТ И ЛЮБОВ ПРЕДИ 15 СЕПТЕМВРИ

Наближава 15 септември и едно радостно умиление облива притихналата родина. Показват се цветарски магазини и цветопродавачки, които казват колко струват букетите в първия учебен ден. Масовите хора – изказва се една цветарка -купуват букети за по десетачка. По-горните заможни и до двайсет-трийсет стигат. А най-горните купуват и дръвчета джуджета, и палмички, и т.н.
Дните преди 15 септември са време, когато майчинските фейсбук групи на майки родителки от един и същи клас се съживяват и пощръкляват даже след дългите горещи и лениви летни дни. Само ще отбележа, че ако има нещо по-вредно и опасно от самото учене в този му вид сега, това са майчинските фейсбук групи. Никакви наводнения и тайфуни не могат да ги заменят. 

Сещам се как някога изживявах последните дни преди 15 септември и ми се разлюляват краката. С Иван Динков – мой приятел от детинството в Ловеч, задължително се напивахме с червено вино от мъка и аз после повръщах в банята. Всичко правех, само да забравя, че идва 15 септември. 
Едно време на прогнозата за времето не се обръщаше много-много внимание и тя още не се беше превърнала в кабаретно шоу, каквато е сега, но аз се интересувах дали случайно няма да вали около петнайсети. С цялото си сърце се молех да е сухо време и да ходим да берем грозде по ловешките села, но да не учим. 
По-голям стрес от това за мен не е имало и даже после – като учител – а аз се мотах в този занаят трийсет безкрайни години – петнайсети септември винаги ме е душал за гърлото. 

И всякакви приказки за зажаднялата ученическа душа да види учителката си, да прегърне приятелчетата си и да отвори очи и разум за нови знания ми изглеждат смешни и фалшиви.
15 септември е все едно да скочиш в леден вир, да се опърлиш от огън и от един свят да минеш в друг. 
Затова не се чудете, че децата ви сега плачат, че са нервни и раздразнителни, че се напишкват дори, че не харесват нищо от това, което им купувате, че се мотаят и се правят, че не чуват какво им говорите. Тях просто ги е страх от 15 септември и да знаете, че всичките тия букети, дето ги носят в училище, са просто илюзия за карнавал. Все едно всички учителки имат рожден ден на 15 септември. Въобще не е така. А като ги познавах учителките от нашето учебно заведение как само оглеждаха и букети, и подаръчета – скромни и не чак толкова скромни, картинката става още по-мъглява. 

P.S. Имах една мечта – вече имам и втора мечта. Първата ми мечта е 15 септември да се обяви за неучебен ден, шестнайсети и седемнайсети – също. А другата ми мечта е да бъдат забранени и поставени извън закона майчинските фейсбук групи и майчинското опекунство в училище.

Николай Милчев