Последните три десетилетия бавно и полека загубих усещането, че живея в държава. Последните месеци направо ми се появи усещане, че живея в джунгла, в която управляващи са м...е, които разпореждат какво да се прави и управляват живота ни.
Държавата я няма. На практика. Все пак май съществува нещо, наречено Република България, но всъщност държавността отдавна абдикира от задълженията си и твърдо държи само за правата си. А гражданите - кучета ги яли. Буквално.
Отказът от здравеопазване тази година стана явен и ясен дори на тези, които са върли оптимисти и подкрепят управляващите. 78 000 починали от сърдечно-съдови заболявания на година нямат никакво значение в сравнение със 78, починали за месец от вирус, който е обявен за ПЛАНдемия.
Държавата препоръчва на болните от други заболявания освен от ковидясване, да се преориентират, ако искат лекарска помощ, или просто да си мрат вкъщи или разкарвани като мечки с линейките в търсене на милостиви лекари, които да ги приемат в болница.
Отказът от правосъдие също е факт. За няколко месеца съдът затвори. С което лишиха гражданите от правото да обжалват и да защитават правата си. О, да, имаше някакво удължаване на срокове и т.н., но го обяснете на човек, който например иска да обжалва отказ на НЗОК да му плати лечението в чужбина, или на работник, който не си е получил заплатите, или на някой, на когото съседът му строи незаконно в неговия имот. Заедно с тръпката на граждани и адвокати при броене на новите срокове, явно изчислявани от Потресът на правото и така и написани.
Сега предстои ново затваряне на съда. Никакво правосъдие. То и без това правосъдието в България е като БДЖ - мръсно, бавно и тежко, а сега и изобщо ще изчезне.
Може би заедно с адвокатите, които ще трябва да издържаме месеци наред на спестявания, докато държавата настоява да си прибира данъци и осигуровки всеки месец от самоосигуряващите се лица.
Явно това, че сме 21 век и има нови технологии за интернет достъп до съда и възможност за виртуално присъствие на заседание, няма никакво значение. Каквото си баба знай, това си бай!
Отказ от администрация. На практика повечето администрации вече нямат приемно време за граждани. И забавят услуги. За заплати да се забавят не съм чула. Даже и бонуси им раздадоха.
Двата милиарда за електронно правителство /а се предвижда и още толкова/, никой не пита къде са. Всеки ден чуваме новини за ковидясали кметове на общини. Па как един поне не умря! Не че им го желая, принципно се замислям защо само бедни и неизвестни умират от вируса, а политиците го изкарват на крак и даже като ГМР напират да си правят селфита и видеа, за да натриват носа на матриЯла.
Отказ от защита.
Общественият ред напоследък се изчерпва с проверки за спазване на мерките и носенето на маски. Един купон след 23 часа /то, нали знаете, вирусът върлува само нощем, денем е обезсилен/, предизвиква по-голямо възмущение от убийство. А неслагането на маска, която да те задушава, е приравнено към престъпление и наказвано с порицание и презрение от страна на обществото. Засега. Съдейки по личните си впечатления между маскари и антимаскари, скоро и до бой ще се стигне.
Отказ от образование. След като студентите минават на онлайн обучение, включително медици и юристи, на такова минаха и децата. То, като гледам Потресът на правото Барни Ръбъла, който редовно е завършил що за чудо е, бледнее ми професионалната фантазия какви юристи ще има за в бъдеще.
А идеята да завършиш хирургия по интернет е много иновативна, остава ми само да се моля да не стигна до хирургия в бъдеще. Сега и учениците минаха на такова обучение. Дебрите на математиката, историята, химията и физиката се изучават онлайн. Тръпна в очакване направо да ги препратят да учат в Гугъл и в БГ мама.
Отказ от държава. Когато обикалям из България, на много места виждам българското знаме. И в повечето случаи ми се доплаква. Защото вместо гордият български флаг, се веят разпокъсани и овехтели парцали. И най-лошото - на никого не прави впечатление. Повечето хора дори не стават при изпълнение на химна. Историята си вече я забравяме. Българската история и защо не признаваме Северна Македония /е, българите де, то националните предатели я признаха/, я обясняваме и искаме разрешение от танте Меркел, за да бъдем българи. ГМР и правителството козируват на западните си господари. България е превърната в посмешище и плашило за света.
Останахме....българите. Нас ни има. Засега. И точно от нас зависи да си възстановим държавата. Такава, каквато да ни харесва. Която да си е наша, българска. С българска история и традиции. Със знамена, които да предизвикват гордост у всеки. С родолюбие и жертвоготовност за Родината. С почит към възрастните и уважение към децата, които са бъдещето. Наша държава. Наша България! Не на предателите. И вече е време!
Елена Гунчева
