В българското публично пространство има много жестокост, която е облечена в морално възмущение

В българското публично пространство има много жестокост, която е облечена в морално възмущение. Появява се симпатична млада жена на висока позиция, и веднага тълпата бърза да я линчува: "Калинка. Връзки. Легнала е за поста." И линчът най-често идва от хора, които уж се борят за справедливост. 

Толкова дълго сме гледали как длъжности се купуват, роднини се удреждат, мафията си урежда децата в съда, прокуратурата, митниците, болниците, че вече виждаме корупция дори когато я няма, или може би, най-вече когато я няма. Защото ако я няма, значи сме пропуснали нещо, или сме наивни глупаци.

Съмнението е станало национална идеология, а недоверието е единствената морална позиция.

Това е отвратителният, лепкав садизъм на едно общество, което толкова е свикнало да бъде прецаквано, че вече не вярва в нищо. Ние сме травматизирани. Виждали сме толкова много секретарки, станали шефки на кабинети, и толкова много любовници, назначени в бордове, че когато видим красота и власт на едно място, автоматично вадим етикета „кypва“.

Това е естетически фашизъм, aко си грозна, очилата ти са дебели и косата ти е мазна, значи си умна и честна. Ако си красива, поддържана и елегантна, значи си корумпирана кукла.

Каква грандиозна глупост.

Покварата няма лице. Корупцията не изисква манекенски мерки. Най-големите престъпления в тази държава са извършени и „изпрани“ от чичковци с шкембета и лелки с вид на счетоводителки от ТКЗС. Грозотата не е гаранция за морал. Некадърността вирее чудесно и в неугледни тела.

-----

Съгласен съм, че има логика в това съдиите да бъдат по-възрастни, защото да съдиш човешки съдби изисква нещо, което не се учи в университета: тежест. Тежестта, която идва само от живяно време, от грешките, които си направил, от загуби, които си преживяли от моменти, в които самият ти си бил несправедливо съден, и знаеш как боли.

Има разлика между човек, който знае закона, и човек, който разбира справедливостта.

На 27 можеш да цитираш НПК наизуст, но дали можеш да погледнеш в очите човек, чийто живот зависи от подписа ти, и да усетиш цялата тежест на това?

Аристотел е казал, че младите могат да бъдат геометри, но не и мъдреци, защото мъдростта идва от опита, а опитът изисква време.

Аз съм дълбоко убеден, че съдията трябва да е човек, който е губил, страдал, бил е предаван и е виждал дъното. За да съдиш другите, трябва да познаваш греха и болката от първо лице, а не от лекциите в аулата. Съдията трябва да е над 40, не защото тогава става по-умен, а защото тогава илюзиите умират. А правосъдието започва там, където свършват илюзиите.

Затова 40-годишната граница има смисъл. Не като закон, а като морален ориентир. Не защото младите са глупави, а защото справедливостта не е алгоритъм, тя е изкуство, което се учи бавно.

Но едно е да кажеш "съдиите трябва да имат житейски опит", съвсем друго е да кажеш "тази жена е красива, значи е некомпетентна".

Не всяка млада съдийка е калинка, няма логика, по която красивата жена да е по-глупава от грозната. Ако си на 28 години и си успял да издържиш 6 години право, 3 държавни изпита, стаж, НИП, още 3 години като младши съдия в окръжен съд, може би просто си умна и си учила и работила, докато връстниците ти са пили по заведения.

Може би системата, колкото и гнила да е, понякога изплюва нагоре някой заради качества, а не заради връзки.

---------

Познавам съдийка от висш съд, която е красива като ангел и в същото време е един от най-острите правни умове, които съм срещал. Безкомпромисна и неподкупна. От хората, които ако им предложиш пари под масата, ще те погледнат с такова презрение, че ще предпочетеш да те бяха ударили.

Трагедията на тази жена не е в нейната красота, a в самотата ѝ. Представи си какво ѝ е. Колегите ѝ (онези, „правилните“, с връзките и схемите) я мразят, защото е неподкупна. Обществото я гледа подозрително, защото е красива. Тя е в менгеме. Трябва да работи двойно повече, за да докаже, че не е просто „украшение“, и трябва да бъде тройно по-смела, за да отказва „молбите“ по телефона.

Да си красив, умен и честен в българската съдебна система е форма на мазохизъм.

------

Правилото на тълпата гласи, че ако си млада и красива, не заслужаваш нищо. Но истинските калинки не са красиви

Те са деца на бивши номенклатурчици, племенници на прокурори, снахи на олигарси. 

Те не привличат вниманието, защото са сиви, а сивотата е най-добрият камуфлаж в българската държава.

Докато ти се възмущаваш от красивата съдийка в Instagram, истинският некадърник с връзки седи три кабинета по-надолу и бави дела с години, защото го мързи да работи. Но него никой не го снима и не го коментира. Защото не е интересен и не можеш да си изкараш фрустрацията върху него.

Красивата жена е лесна мишена. Сивият паразит е невидим.

------

Българската съдебна система има дълбока криза на доверието. Хората не вярват, че ще получат справедливост и имат основания, след десетилетия на политически назначения, на кадруване по партийна линия, на решения, които миришат на корупция от километър.

Но решението на тази криза не е да подозираш всеки, който изглежда добре.

Не може да снимате красиви съдийки и да пишете "Вижте коя ни съди!", сякаш външният вид е доказателство за нещо. Сякаш грозотата е гаранция за компетентност.

Това не е борба за справедливост, а порнография на завистта.

Когато осъждаш човек без доказателства, ти не си по-добър от корумпираните съдии, които мразиш. Същият като тях си, просто нямаш власт. 

Съдийката, която познавам ще продължи да работи и да издава справедливи решения. Ще продължи да търпи коментарите на хора, които не са прочели нито едно нейно решение, но имат мнение за красотата ѝ.

И когато някой ден се умори и си тръгне, ще кажем: "Видяхте ли? И тя се оказа като другите."

Nik Ray