Голямото гърчене, унижение, усукване и лъготене за американските самолети ми напомня случка, разиграла се преди много години в Ловешката окръжна болница.
Случката ми е разказана от моята майка, която цял живот беше медицинска сестра в туберкулозно отделение.
Минава лекар на визитация, сяда на леглото на пациентка и надълго и нашироко я разпитва за състоянието ѝ. Друга пациентка – леля Мара, вижда че първата е протегнала ръка, достигнала е лоста за издигане на самолети във въздуха, който се намирал между краката на доктора, и слуша ли, слуша приглушените му наставления.
–Как може такива работи да правиш? – възмутила се леля Мара след визитацията.
–В ръцете сме им, лельо Маро – отговорила готовата на всичко пациентка.
Работата с американските самолети е точно същата.
В ръцете сме им. И всички, от които зависи това, са протегнали ръце към лоста за вдигане на самолетите.
