В света на големите хищници уважение се печели с кръв и готовност да умреш. Само онзи, който е готов да убие врага и да плати с живота си за това, получава правото да бъде третиран като равен.
Иран, колкото и да е демонизиран, изолиран и санкциониран, постигна точно това. Светът го мрази, но го уважава. Защото знае, че Техеран няма да коленичи. Никога и при никакви обстоятелства.
Това не предизвиква симпатия, а респект.
---------
Съвсем различна е картината в България. Нашите политици („русофилите“, и „евроатлантиците“) са един и същ биологичен отпадък: безгръбначни подлоги.
Етикетите „русофили“ и „евроатлантици“ са просто табели за посоката на навеждането.
И двете групи безгръбначни подлоги са готови да продадат суверенитета, честта и бъдещето на народа за малко власт, пари и чуждо благоволение.
На думи воюват помежду си, но в поведението си са напълно идентични. И двете групи възприемат държавата като разменна монета, с която купуват външна подкрепа за вътрешна употреба.
Оттук следва всичко останало. Първо свикваш да наричаш това геополитически избор, после губиш навика да поставяш условия. Накрая стигаш до положението, в което всички говорят от твое име, а никой не те пита за мнението ти.
Затова никой не ни уважава. Нито в Москва, нито във Вашингтон, нито в Анкара. Защото уважението се печели с гръбнак, а не с приготвен вазелин и свалени гащи.
Раболепната усмивка на подлогата генерира единствено погнуса сред господарите.
Сервилното им поведение автоматично занули стойността на държавата в регистрите на Вашингтон, Москва и Анкара. Чуждите стратегически радари отчитат присъствието ни като евтин смазочен консуматив без право на собствена воля.
-----
Иран доказа, че е по-добре да те мразят, но да те уважават, отколкото да те презират, докато ти се усмихват.
Ние избрахме второто.
Nik Ray
Дидо
2 months before
Браво,добре написано и все едно е писано за педофила боико борисов.
Коментирай