Вероучението и българската художествено-творческа интелигенция

Миналата седмица две социологически проучвания показаха, че над половината анкетирани искат децата да имат предмет вероучение и че са два пъти повече от онези, които не искат

Тази унищожителна ярост е насочена единствено и само срещу вероучението

Що е художествено-творческа интелигенция? Днес ще го използваме в леко присмехулен смисъл, нещо като пародия на смисъла, който имаше в годините на развития социализъм. Тогава това понятие включваше верните на Партията и крачещи успоредно на нейната единствено права линия „интелектуалци“. Също така включваше и творците, взели на свое въоръжение марксизЪма-ленинизЪма, пролетарския интернационализъм (по днешному „глобализъм“) и социалистическия реализъм като единствено възможен идейно-естетически похват в изкуството. Останалите висшисти и хора на умствения труд, ситни партийци и анонимни безпартийни, бяха просто „работническо-селска интелигенция“.

Що е всъщност интелигенция и кои са интелектуалците? Има различни схващания, но на мен най ми допада това, според което интелигенцията е съвкупността от всички образовани над средното равнище хора, които се занимават с умствен труд. Интелектуалците пък са хора със свое лично присъствие в националната култура, чиито имена са се превърнали в своего рода търговски марки и чието мнение има самостоятелно значение. Независимо дали се занимават с наука или изкуство, независимо от мирогледа и идеологията, към която се придържат.

Днес обаче, поне ние тук, под „българска художествено-творческа интелигенция“ ще разбираме всички псевдо и истински творци, всички псевдо и истински интелектуалци, които изпитват нужда да се струпват на стада около някоя формална доктрина и да я бранят със своите изнежени голи гърди на амбразурата. Много от тези хора бяха финансово и кариерно захранени от Сорос още в зората на „демокрацията“ и оттогава се хвърлят в защита на глобализацията, наричайки това „либерална демокрация“, „цивилизация“ и „култура“. Винаги се намира кой да овъзмезди предаността им и затова понякога те са даже по-шумни и по-досадни от това, което се очаква от тях и за което им се плаща. Сега са по-шумни от необходимото и в дебата за вероучението в училище.

Към художествено-творческата интелигенция в нашия смисъл и във връзка с темата ни трябва да причислим и прогресивните богослови-модернисти, за които изучаването на религия в училище трябва да бъде някакво възпитание в непреходни етични убеждения. Демек да учи децата на морал и нищо повече. Но на морал трябва да ги възпитава целият учебен процес, във всеки час, по всеки предмет. Нима задачата на литературата е някаква друга? Точно тези прогресивни богослови-модернисти са изключително вредни, защото не говорят за жертвите, трудностите и страданието, изключили са всичко мистично, всичко небесно, просто проповядват либерална етика с леко архаични християнски думички. Те, за разлика от войнстващите атеисти, които искат да го отрекат, се стремят да обезсмислят вероучението, за да го направят безинтересно за хората.

Откъде тая омраза? Логично е да се очаква, че, статистически погледнато, всеки един учебен предмет би трябвало да има своите приятели и своите врагове. За математиката враговете ще кажат: „Абе кога ще ти трябва това в истинския живот! Само измъчват децата и родителите! Пишат им лоши оценки, за да не могат да кандидатстват и да се изучат, че да не работят като пораснат!“. Или пък историята. Има хора, които не са съгласни, че нещата са се случвали през вековете точно така, както се учат в училище, и че поуките от миналите събития са тези, които се преподават. Или пък литературата. Едва ли тези автори, които се изучават в училище, са най-талантливите, най-знаковите и най-определящите за българската култура и оформянето на националното самосъзнание, за „идентитетот“, както го наричат на селски диалект в РСМ. Едва ли в христоматиите ще намерим цялата истина за България, макар може би да е изречена и написана, без някой да ни съобщи. А какво да кажем за биологията? Дали всички са съгласни, че са произлезли от маймуни и то напълно случайно? Че човещината, любовта, саможертвата, влечението към красотата и представата за безсмъртието, която няма откъде да се вземе, освен от самото безсмъртие, са резултат от еволюционни процеси в суровата и неравна борба за оцеляване, както междувидова, така и вътревидова?

Със сигурност много хора не са съгласни или поне имат сериозна забележки, обаче никой не е повдигнал глас от учебните програми да отпадне математиката, историята, литературата или биологията. Тази унищожителна ярост е насочена единствено и само срещу вероучението. И забележете как се аргументират! Изтънчено и професионално:

Вероучение не трябва да има, защото е православно (ако е ислям, будизъм, йога, макраме или паневритмия – може!). Логиката е следната:

1. Руснаците са гадни, защото вървят против цивилизацията, към която сме избрали да принадлежим, защото са алкохолици, ватници и мурзилки, а Путин е урод, някакъв хибрид между Хитлер и Джуджето Дългоноско.

2. Руснаците са православни (просто защото също като украинците исторически са част от Pax Bizantina, за което българите имат определена заслуга или вина – както ви се харесва).

3. Следователно православните са гадни.

4. Следователно в училище не бива да има вероучение.

Аз не разбирам, как хора, които претендират да бъдат интелектуалния и духовния авангард на нацията, не чувстват интелигентността си обидена от такава логика!

Истината за тази пропаганда, която сега е истерясала против вероучението, е една. Не бива да се допусне човекът да е свободен, да не е зависим от земните си и поднебесни господари. А той ще е свободен и независим, когато знае, че смъртта не е край, а начало и че съкровището му не е тук на земята. Когато знае, че на земята той е временно пребиваващ и преминаващ пътник, чийто дом е другаде – тогава ще бъде недосегаем за злото и за лъжата и както казва псалмопевецът: „До тебе ще паднат хиляда, и десет хиляди теб отдясно; но до тебе няма да се приближи: само ще гледаш с очите си и ще виждаш отплатата на нечестивците“ (Пс. 90:7,8). Ето до такова съзнание води вероучението. Превръща индивидите в личности, превръща бурмичките в голямата машина в самостоятелни механизми, в самостоятелни организми с божествена воля. Затова вероучението е страшно и аз съм напълно съгласен – да, страшно е за нечестивците.

Миналата неделя публикувах един стар текст за третата неделя от Великия пост. Сред реакциите имаше и едно смеещо се човече. Понеже не успях дори с моето хипертрофирано въображение да си представя какво смешно би могло да се съдържа в този текст, реших да погледна от кого идва. Някакъв младеж. Нищо не ми говори. Въпреки силно ограничената си в постните дни комуникация в социалните мрежи, реших да го попитам в лично съобщение:

– Кое е смешното в третата неделя на Великия пост? Стана ми интересно...

– Смешно ми е – дръзновено отговори младежът, – че в 21 век изобщо някой обръща внимание на такива нелепици от 1001 нощ... Много съм щастлив, че сред моето поколение религията е практически унищожена, надявам се това да продължи и занапред.

Да оставим настрана подробностите като това спрямо кое събитие се намираме в 21 век и кой е този сборник „нелепици от 1001 нощ“ и да се запитаме: дали сред поколението на младежа религията наистина е практически унищожена? Да, има атеисти, но те не са толкова много, колкото изглеждат поради присъщата си натрапчивост. За жалост, повечето са агностици – тоест считат, че не е възможно да се докаже както съществуването на Бог, така и неговото несъществуне, с което поставят добрия стар въпрос: „ако Бог не съществува, в какво не вярват атеистите?“. И, разбира се, сред това поколение има и много вярващи младежи, които вярват с ума и сърцето си и са много пò християни от нас, които минахме през комунистическата мелачка на атеистическото възпитание. Много са и слава Богу!

Но са много и онези като нашият младеж от горния пример. И ще бъдат отчайващо много, докато не се промени образователната система. И именно за да са много, българската художествено-творческа интелигенция рипа срещу опитите за въвеждане на вероучение като редовен предмет. За това става въпрос. Точно такива хора са нужни за строежа на Вавилонската кула, за суетните опити да се установи някакъв земен рай без Бог и напук на Бога. Като изключим войните, а защо да ги изключваме, след като те са централна част от процеса!, човешката история е низ от строежи и разрухи на вавилонски кули. Всяка кула с пъстрите си знамена и красиви лозунги за земен рай. Това са нещастни деца, не им е даден избор. И вероятно няма да бъде даден в степента, която заслужават, преди Картаген да бъде разрушен. Затова да слушаме сърцето си и да държим съвестта си будна. Спасението е там.

Автор: Иван Стамболов-Сула

trud.bg