Войната е кал, мизерия и дизентерия

Понеже момчетата и младите мъже смятат войната за нещо героично, а и в генетиката на всеки мъж е заложено желанието за изява, за извършване на подвиг. Обикновено като нещо героично ни се представя войната и в книги, филми и различни девизи. Та, на тези, които не са натрупали още достатъчно жизнен опит и живеят с подобни представи, искам да кажа моя опит като историк, като писател, съответно читател, и като човек служил навремето в редиците на Българската армия.  

Във войната няма нищо героично. Войната е кал, мизерия и дизентерия. Под дизентерия тук включвам всички бактериални и вирусни инфекции, паразити и т.н. В най-добрия случай войната служи като мобилизация, т.е. активно ангажиране, на активната мъжка половина на човечеството, но тази мобилизация, т.е. впрягане на мъжките сили за определени дела, може да се постигне и по други начини и за по-добри цели, от тези свързани с война. 

Тук няма да дам и цитат от книги като „На западния фронт нищо ново“ на Ерих Мария Ремарк или „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър или други популярни книги с антивоенна тематика. Ще дам цитат от една жена, от Маргарет Мичъл и книгата „Отнесени от вихъра“, най-четената американска книга след Библията. Става въпрос за времето преди началото на Гражданската война в САЩ (1861 - 1865) и ентусиазмът, който владее в Южните щати - Конфедерацията. В една от сцените ветеран от по-стари войни, казва на завладените от ентусиазъм младежи: “ Никой от вас не знае що е война. Мислите си, че тя е да яздиш добър кон, а сетне хубави девойки да ти хвърлят цветя, когато се прибираш в къщи като герой. Ама не е тъй. Не сте познали! Войната значи да гладуваш и да те хваща шарка и пневмония, дето си спал в калта. Ако пък не е шарка и пневмония, ще те удари в червата. Тъй я! Да не ви разправям какво прави войната с червата на човека - хваща го дизентерия и какво ли не още...”  

Сега виждаме по видеоклипове, заснети от войниците или в официални кадри, какво представлява войната в Украйна, дългите и влажни траншеи и наистина непроходимата украинска кал, в която дори и верижните машини затъват и не могат да излязат. Болести по войниците, стотици хиляди избити и стотици хиляди ранени, които в много случаи остават на гърба на обществото и държавата... Войната не е геройство, войната е едно тежко изпитание. Последното нещо, от което се нуждаем днес в България е участие във война, каквато и да е тя. Няма нищо героично в това да умреш, срещу външен враг, или дори да умреш в името на родината. Истинското геройство е не да се мре. Истинското геройството е да се живее.  

Андрей Киряков