Паническата, патетична и възторжена суматоха около посещението на президента на държавата 404 ме връща в детските и юношеските ми години. Тогава БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС и пр. много обичаха да посрещат разни държавни ръководители и генерални секретари на братски държави и компартии от Европа, Азия, Африка и Латинска Америка..
Под ръководствата на изброените по-горе организации, на трудеите се раздаваха знаменца на съотвтните държави, чиито началници посрещахме. Чавдарчета, пионери, комсомолци, работниции, служители, ученици и студенти спонтанно се струпваха по булеварди и площади, откъде се очкаваше да мине кортежът на високия гост.
Множеството скандираше за вечна дружба със СССР, ГДР, Алжир, Ангола, Никарагуа и пр., вдигаха се лозунги и транспаранти, а високият гост, придружен от др. Тодор, се возеше в лимузина "Чайка"-кабрио и двамата се усмихва любезно на възторжените си посрещачи.
Ех, какви времена бяха! А сега - скука. Идва президентът на държавата 404, а ние няма да излезем по булевардите и площадите с флагчета и знаменца в цветовете на държавата 404, за да приветстваме горещо президента, по занятие комик. Но му пращаме правителствения си самолет да натовари тялото у оот Кишинеу и да го достави в София.
Ние можем да си позволим тоя лукс, защото сме развита и просперираща държава, богати сме на пари и масрафи, не сме корумпирани, а хората, пострадали от наводненията, както и целокупния български народ, тънат в разкош и нищо не ни спира да превърнем в международно авиотакси правителствения си самолет. Но ми липсват в пейзажа трудещите се, чавдарчетата, пионерите, комсомолците и комунистите с байрачетата на държавата 404.
Разни хора, а нравите им същите, като едно време.
Любо Кольовски
