Всички искат да има правителство, но не смеят да признаят открито

Всички искат да има правителство, но не смеят да признаят открито. 

Адски много се надяват “Величие” да подкрепи кабинета на ГЕРБ-СДС и да се скрият зад широкия гръб на Николай Марков. Той ще бъде опетнен, те ще бъдат чистите и принципните. Свои и чужди ще го разпъват на кръст, макар скришом да са доволни и да им се ще да го почерпят. 

Нито една парламентарно представена партия няма сили и желание за нови предсрочни избори през есента: партийните активисти са ужасно уморени и демотивирани, избирателите са досадени и апатични. На цялото президентско войнство дори не му се иска нов вот, понеже не е готово с овладяването на БСП и обединението в ляво. Всички имат нужда от време. 

Много са сегашните депутатите, които са застрашени да не пристъпят в 51-я парламент. Корнелия Нинова, Георги Свиленски, Иван Ченчев, Калоян Методиев и неколцина още от обкръжението на доскорошната председателка на партията няма да попаднат в листите, които ще бъдат режисирани от Борислав Гуцанов и Атанас Зафиров. 

“Възраждане” не качва в резултатите, някоя нова формация - националистическа и проруска, може да я помете и да я свали надолу в подредбата в парламента. 

“Има такъв народ” също стиска палци за съставяне на правителство. Слави и сценаристите обявиха категорично, че няма да подкрепят ГЕРБ-СДС и ДПС, не за друго, а защото нямат полезен ход, както си мислят в “Левски-Ге”, понеже техните избиратели още са агресивни на тема “изчегъртване”. 

ППДБ се държат самонадеяно и се правят на недостъпни, но в действителност треска ги тресе: стопяват се и се раздират от вътрешно напрежение. След оставката на Христо Иванов в “Да, България” се засилват настроенията за откъсване от коалицията. В “Продължаваме промяната” са недоволни от своеволията на Лена Бориславова, която се прави на кадровичка, между Кирил Петков и Асен Василев тлее напрежение, всичко това може да избухне преди реденето на листите, а предстоящите разпити на Кирил, Асен, Лена и Рашков ще предизвикат каскадни репутационни кризи. 

Падението на “Величие” е главоломно. След днешните разкрития на Ивелин Михайлов, партията и парламентарната група са в ожесточена война, няма да се класират повече за парламента. 

Затова тези, които стискат палци кабинетът “Желязков” да мине, са много повече от онези, които публично декларират, че не искат да мине. 

Отделно от личните и партийните сметки, държавата има нужда от успокояване и сериозно реанимиране. 

Соня Колтуклиева