ЗА “ФИЛИТЕ” И “ФОБИТЕ” ДНЕС У НАС…

В разделеното и буквално парцелирано наше общество днес почти всеки българин определя всеки друг българин като някакъв фил или фоб. 

Това е символът на настъпилата окончателно война на всеки срещу всеки, на ширещата се омраза между българите. Такава е и отдавна целта на господарите на родината ни - нашите и външните господари. 

Много българи определят себе си за русофоби, а други българи за русофили. Русофобите в огромната им част можем да определим и като западнофили, а русофилите - като западнофоби.

 Понеже покрай войната в Украйна и засиления пропаганден натиск атмосферата в обществото ни премина от ниво психотерапия в ниво психопатология, т.нар. русофили са определяни с обидни названия като путинисти, ватници, комунисти, рашки, русороби и т.н. 

Много често, обаче, което е пак част от играта на господарите, нашите русофоби определят тези, които според тях са русофили, за простаци, цървули, сеУяни, необразовани и нискоинтелигентни, невъзпитани и тъпи, щом, видите ли, са против запада, против глобализацията и подкрепят Русия, изтока, Брикс, многополярния свят. 

Няма да коментирам тук подробно идеята, че днешните врагове на запада са комунисти. Тя е толкова тъпа и неправилна, колкото е тъпо и неправилно да се вярва, че днешна Русия е комунистическа държава. 

Поведението на русофобите към тези, които те смятат за русофили, според моя скромност, е най - обикновен израз на колективни комплекси. Подобно на деца в първите години на детската градина, които спонтанно създават групичка, подиграваща се на някое пълно дете или дете с очила, например. Тази детска общност е обединена от подигравките към пълното или очилато дете и сама се самонавива да му се подиграват още и още. 

Русофобите все повече се самонавиват един друг, че те са супер, щото не са дебели и не носят очила. В случая се самонавиват, че Запада е велик, че има висок стандарт и много пари, а на изток, както някога пееха “Замунда банана Бенд” - “на изток само пот и кал”. Същите колективно са убедени, че бъдещето принадлежи на запада, че нищо по-добро от пазарния капитализъм, глобализацията и демокрацията няма и не може да има. Разбира се, за да доказват убежденията си, те изкарват куп аргументи - къде правилни, къде чисти лъжи. 

Обратно - както стана дума, русофилите обикновено са западнофоби. Те по същия начин се отнасят към русофобите западнофили. И те се обединяват и те смятат русофобите за зомбита, джендъри, слепи, пазарници, грантаджии, соросоиди, продажници и тъпаци. Те смятат, че на Русия, Брикс, Китай, Евразия принадлежи бъдещето, защото на запад всичко вече е разложено и разпадащо се и, общо взето, вярват, че западната хегемония е минало. Русофилите западнофоби също използват много аргументи, за да защитават тезите си. Тези аргументи също не винаги са съвсем истински.

И в двата случая се стига до идеализиране - къде на изтока, къде на запада, макар и да е общоизвестно, че идеално устройство няма.

Проблемът в цялата схема е, че са малко истинските българофили. Почти няма такива. Всички обсъждат и осъждат къде запада, къде изтока, но почти никой не иска да обсъжда България - и едните фили и фоби и другите.  

Това последното е най-голям проблем и за държавата и за обществото. Ние сме загубили масово вярата в себе си, в България и българите и затова предпочитаме да се определяме кой към кои от големите е. Рядко искаме да обсъждаме родината си, повечето имаме съвсем малко вяра в бъдещето или изобщо нямаме такава. И едните и другите често използват тъжната недовършена фраза “тя България…”. Убедени сме, че някой отвън ще ни оправи, а сами вече нищо не можем. 

В известен смисъл и за съжаление това е вярно, но е и много опасно. Както беше писал големият Гюстав Льобон - най-страшното нещо, което може да сполети един народ е той да изгуби националната си душа. Е - ние почти сме го постигнали. 

Извинявам се за мрачните изводи. Можете да приемете написаното като мое лично мнение. 

Иван Спирдонов