Седем милиона политолози в България се превърнаха през март в седем милиона вирусолози за няма и месец. А и затвориха футбола. Всички говорят за COVID - 19.
От теорията за американски вирус пуснат от френска лаборатория в Китай с цел намаляване на възрастната човешка популация, версиите стигат до световна конспирация, която използва почти безобиден грипен щам, за да предизвика икономически колапс и поробване на населението. Чипирането и 5G темите са вариации.
В днешния свят на свръхинформираност хората се ориентират изключително трудно в морето от новини, статистики и мнения. Огромен поток от дезинформация, манипулации и откровени лъжи извира отвсякъде и човек трудно отделя фактите от твърденията, истините от неистините, важното от незначителното. Изгражда мнение на база емоция, стереотипи и внушения и поставя оценка по външни, често съвсем нерелевантни знаци.
Затова професионализъм, отговорност и доверие в управлението са от ключова важност при решаване на криза от подобен мащаб като пандемията.
COVID-19 е и политика
Това е изключително сложен здравен, икономически и социален казус. И научен, културен, морален... Всъщност няма аспект от живота ни, който да не е засегнат от него. Обект е на стотици изследвания, разработки и анализи, въвлякъл е в решаването си големите умове на планетата, авторитетни учени, журналисти и общественици. И е в ръцете на политиците.
Подобни предизвикателства нямат лесни решения, няма проправен път, модел и рецепта. Има много повече въпроси, отколкото отговори, много повече мнения, отколкото действия могат да бъдат предприети.
Истерията лесно се подклажда, като разделя диаметрално помежду им учени, експерти, политици и обикновени граждани.
Знаете ли го онзи виц, в който един се оплакал на приятел, че лекарите му забранили да пие?
"Ми що питаш лекарите, глупако, питай барманите." - бил мъдрият отговор.
Тесните експерти, здравните работници, учените изискват крайни мерки, тъй като често са преки свидетели на пораженията от болестта, лечението и изследванията. От друга страна е бизнесът, който се старае да минимализира загубите, да оцелее и хората, които копнеят да се върнат към нормалния си ритъм на живот без ограничения и утре ще се изправят пред изборните урни.
Кое следва да надделее, къде е балансът, разделителната линия? Как се преценяват всички сценарии и евентуални щети от едно или друго действие, косвените жертви и негативните последици извън конкретния здравен проблем? Политиците следва да взимат смели и прагматични решения.
Помните Андерс Тегнел, главният епидемиолог на Швеция, който премина през “осана“ до „разпни го“ и отново до „осана“ за провеждането на т.нар. „шведски модел“.
Изправени сме пред мащабен тест за световните лидери, за правителства и съюзи. Изискват се огромна отговорност, здрав разум и безпристрастност, загърбване на теснопартийни, политически, дори национални интереси и смелост при взимане на честни решения. Важно е тези решения да бъдат комуникирани по най-правилния начин, да бъдат защитени умело и компетентно пред обществото и на база много високи нива на доверие, за да постигнат желаните резултати. Тези нации, които го постигнат ще преминат през бурята с най-малко щети.
Отговаря ли на тези критерии синдрома „Има маски, нема маски“ у нас
Формално общите мерки и рестрикции въведени през март бяха подобни на мерките приложени в повечето европейски държави. Намериха се и аргументи за по-екзотичните идеи, като затваряне на паркове (трудно се спазва дистанция), планини (хората няма как да бъдат контролирани), КПП-та (ограничение на клъстъри/гнезда) и т.н.
Но всичко бе комуникирано по катастрофален начин.
Среднощните заседания и брифинги, преобладаващо униформените говорители, които по няколко пъти на ден се появяваха по всички електронни медии да четат цифри с мрачни физиономии по никакъв начин не спомогнаха за поносимо приемане и преодоляване на тази безпрецедентна ситуация. Тропането с юмрук и обвиненията отправени към плебса с осъдителен, гневен тон препратиха лесно към едни други отминали времена. Основният фокус беше страха.
Страхът не гради доверие
Направо куриозна бе поредицата заповеди на здравния министър, понякога следобедната отменяща утринната, и със сигурност генерираща административно-правен кошмар.
Днес, месеци по-късно се случи отново. Пак по нареждане на Вожда.
Объркващата непоследователност не гради доверие
Отпускането на мерките, както и въведените при очертаващата се нова вълна на заразени, също озадачават. Маските на открито стават задължителни (последствие само „при струпване на хора“), но нощните клубове остават отворени. В ресторанти, барове и дискотеки носенето на маски от клиентите, които прекарват часове на закрито не е задължително. Логично, човек няма как да яде и пие с маска, а бизнесите следва да се съхранят. Но не същата логика се прилага в кина, театри и концертни зали, където малкото и разредени посетители са принудени да са с маски през целия престой, въпреки реалната физическа дистанция и далеч по-малкото време на пребиваване.
Резултатът е между 70%-90% спад в приходите на киносалоните, спорадични и слабо посещавани театрални постановки и малки концерти на закрито, довели културните организации до пълен колапс. Без това да предотврати вълната новозаразени.
Открояваща се некомпетентност не гради доверие
Минаха седмици преди МС да пусне официален сайт за централизирана, актуална и достоверна информация свързана с пандемията, който се оказа изграден и поддържан на доброволен принцип и в момента препраща към статистика с източник: Уикипедия.
Отне още доста време и да се координира потокът данни, постъпващ от държавните и частни лаборатории, за да се следи общата картина на проведените тестове и резултатите от тях и да се въведе в експлоатация Единен информационен портал.
Липсата на информация не гради доверие
Цялата извънредна ситуация в България, за разлика от останалите европейски държави с изключение на Беларус, е придружена с остра политическа криза и най-ниски нива на доверие в институциите.
Липсата на доверие води до липса на дисциплина. Всеки един факт, всяка цифра или решение изнесени от правителството се подлагат на съмнение, игнориране и често на възмущение или подигравки, при това с основание, и това може да ни струва скъпо.
Неведнъж се надигнаха гласове, че Борисов следва да подаде оставка не само по политически причини, но и поради липса на всякакво доверие за управление на здравната и икономически кризи, които ни предстоят и това става все по-наложително.
Служебно правителство с конкретен мандат, освободени от политически натиск щабове от професионалисти, привличане на комуникационни експерти и генерална смяна на подхода за комуникация, прилагане и контрол на мерките са буквално от жизнена важност за защита на здравната система, съхраняване на медиците ни и спасяване на човешки животи.
За да оцелеем и като индивиди, и като общество.
Момчил Даскалов
https://offnews.bg/
