Огромно е изкушението, разсъждавайки по взривоопасната тема "Народен съд", да изпаднем в една от двете крайности.
Крайност номер едно: всички осъдени са фашистки палачи и напълно са си заслужили присъдите. Крайност номер две: всички осъдени са ангели небесни и на всеки един от тях трябва да бъде издигнат паметник. Ако успеем да избегнем от попадането в тези крайни позиции, значи все пак имаме мозък в главите си.
Другото много важно нещо, което трябва да правим, освен да избягваме крайностите, е да си даваме сметка за международния контекст. Народният съд изобщо не е някакво "комунистическо извращение, невиждано и нечувано по света", както се опитват да ни убедят днес някои конюнктурни историци или обикновени илитерати. На териториите на всички държави, чиито правителства са сътрудничели с нацисткия Райх, действат подобни съдилища. И всички тези съдилища издават много и тежки присъди, включително и смъртни. И никакви минали заслуги не са в състояние да спасят осъдените. Маршал Петен, например, е герой за Франция от Първата световна война. Само че през Втората световна война оглавява марионетното прогерманско правителство във Виши. Заради тази си дейност е осъден на смърт, заменена с доживотен затвор. На много други нацисти, фашисти, колаборационисти смъртните присъди са изпълнени. Пиер Лавал, например, премиер както на Франция преди прегазването й от Германия, така и на правителството Виши, е осъден на смърт и разстрелян. А понякога изобщо няма и присъди. Колаборационистите ги избиват на място. Гледайте прекрасния филм на Бернардо Бертолучи "XX век", за да видите какво става с фашистите в Италия, след падането им от власт. Ама това е художествена измислица, ще каже някой. Хубаво, тогава вижте фактите. Вижте как всесилният някога Мусолини, любовницата му Клара Петачи и други негови сътрудници са разстреляни по бързата процедура от партизаните, а после телата им са провесени с главите надолу на площад в Милано. Подобна е съдбата на хиляди други фашисти, нацисти и техни сътрудници в цяла Европа. Особено видно е това във Франция, където на смърт и на дълги години затвор са осъдени множество хора заради сътрудничеството си с германците .
Със сигурност между убитите е имало и хора, които не са заслужавали такава съдба. Те са станали жертви на най-обикновена човешка злоба или завист. Със сигурност такава е била ситуацията и в България. Хора са били изпращани на съд, не защото са извършили престъпления, а защото някой им е имал зъб.
Също така е вярно и че много осъдени са заслужавали съдбата си. Защото са подписвали или са изпълнявали смъртни присъди по времето, когато България е била съюзник на нацистка Германия. Освен това крайно време е някой да обясни на днешните конюнктурни историци и на обикновените илитерати, че не може и сравнение да става между Нюрнбергския процес и нашия Народен съд.
Възклицанието на антикомунистите "ама в Нюрнберг са издадени само 12 смъртни присъди, пък у нас 2000, значи комунистите наистина са изроди" е крайно нелепо. Просто защото в Нюрнберг са съдени единствено оцелелите ръководители на нацистка Германия. Хиляди други нацисти са съдени и осъдени на смърт в множество други процеси.
Освен това Народният съд не е дело само на комунистите. Един от най-горещите негови привърженици е Никола Петков, лидерът на онова БЗНС, което скоро ще се превърне в основната опозиционна сила на БКП. Това че е бил критично настроен към комунистите, не го е карало да се прегръща с фашистите. Ето защо Народният съд не може да бъде определян нито като "най-черната", нито като "най-светлата" страница в българската история. Да, той носи възмездие на виновниците, но и осъжда невинни хора. Затова и страниците му трябва да се четат внимателно, а не да бъдат използвани за замерване в поредната безсмислена битка.
Петър Волгин
БНР
