ЗА СЛАВИ И ИНТЕЛЕКТУЛНОТО БЕЗСИЛИЕ

Музиката на тази "песен" все още е хит. Една от малкото български песни, минала стъргата на времето. Става въпрос за песента от филма "Вчера"... Навремето с един приятел бяхме решили да пеем "Шуми Марица" на два гласа, фалшиво и задължително с други мелодия и текст. Тука мелодията е останала. За да напомни времето, когато по тези земи се правеше изкуство.

Някакси изниква въпросът защо в ерата преди Слави имаше такова, а след това - йок. Разбира се, че иде реч до ценностна система. Там, където свършва талантът започва пошлото. Казах "свършва"... По-скоро трябва да се формулира така: "Там където няма талант"... Ние сме имали великолепни сатирици - Марко Ганчев, Радой Ралин, Валери Петров, Недялко Йорданов, групата около "65 аудитория,", самонарекла се Трендафил Акациев, Васил Сотиров, Тодор Климентов, Кирил Гончев, та се стигне до Христо Смирненски, Славейков и Ботев. Но там има текст във всичките му измерения - познаване на ритмични стъпки, канона на сатирата, поднасяне на вица...

Всичко това, което сценаристите на Слави не знаят. Все още се чудя какво прави един такъв сатирик като Кулеков между тях. Мечо Пух би трябвало да възкликне: "Колкото по-пошло, толкова по-пошло"... Но тука иде реч за опростачване на публиката, опростачване на литературата и музиката в съчетание с откровена кражба на музиката, което се нарича плагиатство. И, внимавайте - всичко това с една единствена цел - влизане в Народното събрание. Как крадец на интелектуална собственост ще създава Закон за авторското право, как хора с подобен критерий ще определят насоките в образователната система... Че, то, по-добре да си бяхме забравили в Министерството на културата Минеков - поне баща му може да му е предал нещо. (Кажи мио, Господи, че си се разсеял и не си чул молбата за Минеков)... И, така. В пространството се вихри нова песен за Бойко Борисов и единственото хубаво в нея е откраднатата мелодия...

Христо Стоянов