ЗА СЛУЧАЯ СЪС СИНА НА УКРАИНСКАТА ПОСЛАНИЧКА

Никаква изненада не е за мен, че няма официална реакция, че и неофициална даже – някакво мненийце, от овластените в България по отношение на сина на украинската посланичка. 
Убил момче за пари – случват се такива работи. Кога не е било така?
За децата на началниците – или добро, или нищо.
Имаше ли някой, който да не беше наясно, че Владимир Живков не става за завеждащ отдел на ЦК на БКП, че чавка му е изпила акъла? Че май беше станал и професор по право, ако не се лъжа.
Зетят на Леонид Брежнев беше генерал, а беше известен, че свири и пее. Дъщеря му правеше каквото си иска. Някой да беше казал нещо?
Имаше ли окръжен град, в който синове и дъщери на партийни величия да не правеха щуротии? Гъкваше ли някой? 

Попита ли някой като какъв се явява зетят на Доналд Тръмп да преговаря за мир в Украйна? 
Ами синът му, с когото се среща Бойко Борисов в София – той какъв се явява? По търговия ли беше дошъл, или да иска откуп? 
Я вижте сегашните дечица на дерибеи и недерибеи, на милионери и прокурори, на съдии и началници.
Винаги е било така – рожбите на големците са недосегаеми. Както и самите големци междувпрочем. Така наречената княгиня Калина ни е жив пример пред очите. 
Сещам се, че синче на член на Политбюро на ЦК на БКП се яви с мотора си в нашия окръжен град, качи се по стълбите пред ОК на БКП и влезе вътре във фоайето. И всички му ръкопляскаха и му се радваха – какъв юнак!
Баща ми беше полковник от МВР, заместник окръжен началник в Ловеч. Не беше кой знае какъв началник, но за окръга беше някакъв началник. И аз, маймуната му с маймуна – като хлапе, с една въздушна пушка стрелях по врабчета, гълъби и гугутки в Голяма Брестница, та пушек се вдигаше. И никой не ми издърпа ушите, никой не ме напсува и спря и не ми каза, че върша безобразия. 

Чувството за безнаказаност идва от вакуума, който създава властта. Държава, която е окрадена от горе до долу и в която всички са честни и чисти, не е нормална държава. Егати държавата, в която партиен функционер в Делиормана имал осемдесет имота и синът му станал депутат. И егати държавата, в която един човек живее в приказките на Шехерезада, а София потъна в боклуци и мизерия.
Я погледнете колко мамини синчета и щерки се подвизават в парламент, в министерства, в телевизии. И колко от тия са учители например?

Ами покойният Тодор Славков? 
Преди осемдесет и девета беше принц в небесата, после стана изнасилвач, престъпник, после телевизионен герой, после трагично завърши живота си. 
Бях жив свидетел как цигански барон от Централна северна България успокои сина си, че е убил човек. Каза му: „Е, убил си човек, голяма работа. Аз помислих, че кой знае какво е станало.“
Спасява ни единствено незнанието. Само да споменеш името на някого – и научаваш страхотии. 
Така и сега със сина на украинската посланичка. 
Не знам защо – може и да греша, но като я гледам, ми прилича малко на някогашната Джуна, която предсказваше, хипнотизираше, лекуваше, зареждаше камъни със здраве и безсмъртие, а иначе яко плашеше хората, като я погледнеха. Елцин я беше произвел генерал.
Лошото е, че русофобията в България достигна такива размери, чиито последствия ще плащат нашите деца и внуци, и защото измислената ни любов към Украйна в края на краищата си остава ситуативна и измислена любов. Може и да не е точно така, но мълчанието на официалните власти и медии по случая и възмущението на обикновените хора са плод на пълното оплюване на всичко руско и пълната възхвала на всичко украинско. Където няма мяра, пороят на чувствата помита всичко.
Трагедията на войната в Украйна е толкова голяма, толкова страшни неща ще научаваме за там, че това със сина на посланичката ще ни се струва детайл. 
Войната в Украйна запали и изпепели толкова много минало, че не знам какво бъдеще ни чака. 
Престанете да правите политика от всяко нещо и престанете да се вторачвате ту в едно, ту в друго. 
Войната достатъчно се е вторачила във всички ни. Злобата и омразата – също. 
Още малко и вместо гълъби, врабчета и гугутки, в небето над нас ще летят само дронове. И други работи, които гърмят и убиват.

Николай Милчев