За смисъла да бъдеш журналист

За смисъла да бъдеш журналист
Колко журналисти познавате? Не е нужно да ми отговаряте веднага. Ще ви задам няколко уточняващи въпроса. Къде прочетохте или чухте за изтеклите документи, че германски изследователи от Института за обществено здраве RKI са знаели за вредите от локдауните предварително. 

Във вътрешната си кореспонденция те предупреждават, че техния анализ на локдауните в Африка показва „очаквано увеличение на детската смъртност“. Това се случи след двегодишна съдебна битка между RKI и германското списание Multipolar, което спечели съдебното дело за публикуване на документите, макар че те са силно редактирани от здравната агенция.
Колко журналисти публикуваха, че канадската Velocity Minerals започва сондаж за злато на 3 км дълбочина в „Златуша“ в България? 
За това, че украинската армия обстреля с български снаряди българско селище в Украйна?
А за епидемията от ракови заболявания сред младите хора в Европа, САЩ, Япония, Австралия?
Кой ви информира, че Израел е хвърлил над 117 бомби с бял фосфор върху 36 села в Южен Ливан от 7 октомври насам?

За американския документален филм на Джон Дейвидсън за въздействиието на хидроксихлорохина?
Мога да изброявам много дълго. Не мога да преборя железния похлупак на цялостната медийна мъгла. Нито някой друг от колегите като Диляна, Валентин и още няколкото бели лястовички. Паразитите създават среда, чиято цел е да бъде огледало на Денковци и Борисовци.
Поради тази причина и вече почти не се занимавам с новинарство. И тук логично идва въпросът на баща ми - тогава защо постоянно четеш, като почти никой не ти плаща за това. Освен чисто научно-изследователската ми работа, интерес и потребност, съм си поставил много амбициозна задача. 

Да направя всичко необходимо, за да бъда в основата на изграждането на новото поколение Дон Кихотовци. Но и ще опитам да им бъда полезен с правилното целеполагане. Защото информираността като самоцел не променя нищо. Нужна е добавената стойност.
През последните години наблюдавам гастрол на излъсканите и натруфени безмозъчни егоцентрици. Обикалят публичното пространство като цветарки ръсейки не просто пропаганда, а примитивизъм. 

Самозабравилият се глупак е опасност за себе си и околните. Единственият шанс ни е да намерим начин да си образоваме подрастващите. Не вменявайки им някакви идеологеми и опитвайки да ги превърнем в зъбно колело на някаква система. А чисто и просто давайки познания, но през призмата на личния пример. Никога не съм следвал хора, които не са готови сами да минат по трънливата пътека. И не бих искал да ме следват, ако сам не го правя. 

Ключовата дума е отговорност. От всеки един от нас. Аз си поемам моята с всички произтичащи последствия. И няма да бъда сам. Дори да не сме много, все пак ни има. И ще направим каквото зависи от нас! Скоро ще ви информирам по-конкретно какво визирам. Предварително да успокоя всякакви партийци, които ме следят. Не е нищо политическо, не се бойте. Нашите цели са образователни и дългосрочни. Както казва един умен човек, продължението следва!

Тодор Беленски