Забелязвате ли как всеки измамник бърза да яхне българските успехи и да се отърка в реални постижения като: Евровизия, ISEF, Формула 2, Везенков, филми в Кан и т.н. Успехите са истински, но не са техни.
Политиците не са спечелили нищо.Те не са спечелили Eurovision, нито са станали №1 в ISEF, нито са снимали филм в Кан. Но ги изброяват, все едно те са причината за тях и те са създали тази вълна. Не са.
Тези хора успяха въпреки системата, а не заради нея. Успяха заради личен талант, къртовски труд и упоритост. Не заради крадливата ни политическа класа.
Политическите шарлатани прокарват мантрата, че „едно ново поколение българи расте с мисълта, че може да бъде №1 в света.“
Внушават, че те са вдъхновителите на тази промяна. Не са.
Поколението расте така заради интернет и глобалните платформи. Не заради родните „спасители“.
Българите винаги са се гордели с индивидуалните си гении.
Проблемът не е в липсата на гордост, а в липсата на държава, която да заслужава тази гордост.
Дара спечели Евровизия? Браво на нея, но управлението на България си остава некадърно и паразитно.
Никакви медали не могат да изперет една провалена система.
Политиците използват чуждите победи за собствен брандинг. Асоциират се с тях, за да си изградят имидж на „хората, които променят България“.
България винаги е имала гениални деца. Парадоксът е, че те побеждават света, въпреки родното блато.
Да припишеш успеха на един математик или баскетболист на някакъв „нов дух“, който ти си създадал, е чиста гротеска.
Всички измамници използват манипулативната мантра:
„Все повече българи спират да се срамуват, че са българи."
Това е типичният капан за шарани: ако не харесаш и не споделиш този пост, с който да „покажеш гордостта си", значи ти си от онези прости и завистливи хейтъри, които „се срамуват" и са с манталитет на Ганьо.
Използват патриотичната реторика само за да легитимират себе си като лидери на промяната.
Българският успех е форма на индивидуално бунтарство, лична воля и саможертви.
Да представяш това като „държавна политика“ или „нова вълна на вдъхновение“ от властта, е върховна форма на цинизъм.
Червената шапчица- безполезен кърлеж
1 week before
Велислава Динева Делчева е родена на 20 декември 1974 г. в Павликени. Магистър по право (1997 г.) от Юридическия факултет на Софийсики университет „Свети Климент Охридски“. Има диплома (2003 г.) по управление на проекти от Британския съвет. Изкарала курс (2009 г.) по администриране на правораздаването в T.M.C. Asser Institute, Хага, Нидерландия, както и е преминала обучение (2016 г.) за обучители за практикуващи юристи по въпросите на недискриминацията с акцент върху ромите и пътуващите към Съвет на Европа, Страсбург, Франция.
Коментирай