Защо изучаването на истинската българска история е толкова важно за нас?

Много хора в България не си спомнят почти нищо от изучаваното в часовете по история, в училище. Вината за това не е само на хората, нито в начинът, по който се преподава в българските училища. Невъзможността хората да запомнят дори и малко материал от часовете по история е изцяло обърканата и обърната с главата нагоре картина на нашата история, която се преподава от много десетилетия в нашите български училища.

Трябва да си признаем, че изкривяване в нашата история започва още с времето на утвърждаване на академичната наука в България, след средата на 19 век, т.е. малко преди Освобождението на България. Как е възможно точно академичната наука да изкривява картината на историческите събития е доста дълъг въпрос, който изисква отделен отговор. Но да дадем няколко примера и да видим що за логиката се проявява и се налага във времето, при споровете и препирните по важни исторически теми.  

Започваме с един популярен спор още от времето на нашето Възраждане, станала повод за дискусии между учените люде по онова време – славяни ли са светите братя Кирил и Методий, създатели на българо-славянската писменост , или са гърци? Тук мненията на нашите учени и общественици от онова време са разделени на две - че те са славяни по произход и обратно, че те не са славяни, а именно гърци или по общо казано византийци. Без да давам каквито и да е извори, т.е. исторически свидетелства по темата, само задавам въпроса възможно ли е човек, да създаде азбука, да превежда книги на език, който не е негов майчин език и който той е научил впоследствие, в по-късна възраст? Възможно ли е да познаваш тънкостите на даден език - като граматика, като произношение и т.н., който език не е твой майчин и то до степен да определиш звуците на този език, да познаваш богатството на неговата лексика и тънките особеностите на неговата граматика? Но зараждащата се академична наука, в отсъствие на всякаква логика, се опитва да установи мнението,че Кирил и Методий са гърци. Но добре, да приемем, че това е така и че създателите на нашата азбука са чужденци. Обаче да видим кои са основателите на нашата държава?

Ами и те според академичната наука са някакви чужденци. И не само чужденци, но полудиви азиатски племена, които прекарвали половината си живот по конете и дошли от далечният Изток, някъде откъм Централна или Средна Азия или в най-добрия случай от Кавказ. Най-добрия случай, в смисъл на най-близко разстояние до Балканите. Тук тези племена съвсем успешно се смесили с местното съвсем различно население, само за десетилетия. Смесили се така, че езикът на тези завоеватели, основатели на държавата, съвсем изчезнал и то за по-малко от две поколения… Безпрецедентен случай в световната история. Но да беше само този случай безпрецедентен. Ами тоталното измиране и изчезване на местното население на Балканите, известно като най-многобройното в Европа, в един по-ранен период? Поредният прецедент, с който даваме своят принос към куриозите в световната история. Щеше да е добър повод за смях, ако не беше толкова трагично. Защото подобни безумни разсъждения и научни дивотии, не могат да издържат и най-елементарна логика, но някак си с академична достолепност и подплата, позагладени, биват въведени в българските учебници и наложени за изучаване в българските училища.

Там изучаваме и, че българите били покръстени чак в девети век от новата ера, пак от чужда империя, пак от представители на чужди държави. При положение, че още през първи век, не друг, а светите апостолите Павел и Андрей, заедно със своите първи последователи лично разнасят Христовото слово и проповед на Балканите. Както отбелязва не друг, а ученият и революционер Георги Раковски македонските българи са първите слушали на словото на апостол Павел на Балканите и са изобщо първите християни в Европа. Тази първоапостолска линия никога не е прекъсвала по-насетне във вековете, до днес.

Но не, ние учим, че създателите на нашата азбука са чужденци, че основателите на държавата ни са чужденци, че тези, които са ни покръстили са чужденци и т.н. и т.н. Излизат и днес съвременните български учени, възпитаници и водещи се на щат в различни чужди и в един известен милиционерски университет в България, да ни обясняват как сме потомци на дивите монголци и на дивите хуни и на самия техен вожд Атила. А подобни неща са се правили през цялото последно столетие, без никаква връзка с науката, а най-често във връзка с определени политически интереси, на които нашите академични учени съзнателно или несъзнателно са ставали проводници.

Но защо изучаването на истинската история е толкова важно за хората и обществото? Имам много лични наблюдения за последните двадесетина години, откогато аз лично, както и много други хора, водим битка за разбиране и изучаване на нашата истинска българска история. Наблюденията показват на сто процента едно и също. Всички тези, които са разбрали нашата истинска, древна, цивилизационна роля, на българите, като много древно балканско население, придобиват истинско самочувствие и разбиране за нещата. Тези хора започват ясно да казват мнението си не само по историческите, но и по социалните, културни, политически и всякакви други теми, започват да се подписват с истинските си имена, не се страхуват и имат самочувствие. Тези хора стават самостоятелни, могат свободно да творят, да работят и създават качествен продукт и т.н. Тоест такива хора стават всичко онова, от което се страхуват враговете на нашия народ. Затова е и усилената пропаганда и нарочно наливане на средства за смачкване на нашето самочувствие, опитът за контрол и подчинение, чрез изучаване на история, която не може да издържи и елементарна критика, лишена от всякаква логика, но от много десетилетия набивана в главите на учениците и на цялото население на България. Което и упорито отказва да я запомни, защото липсва правилният вектор на изложението, на логиката, дори на хронологията.

И ето - в резултат се получава това, с което започнах – липса на всякакво запомняне, липса на достатъчно историческа памет. А наличието на историческа памет е ключово важно за развитието на всеки човек и за съществуването на всяко едно общество.

Андрей Киряков