Защо трябва да слушаме чалга

Вълшебната мелодика ни зарежда за животворни дела

Изпълнителките са скромно облечени и силиконово оформени, за да хванат окото

Враговете на прогреса отричат чалгата. Била простащина, слушана от малоумници. Аз обаче винаги започвам деня с „Тигре, тигре“. Вълшебната мелодика ме зарежда за животворни дела. Като малайски тигър се хвърлям във водовъртежа на всекидневието.

Думата иде от арабското „шалга“ и през турското „чалгъ“ се настанява в българския език като „чалга“. Това е балканско-ориентална етномузика, която влиза у нас от съседите. Първи Петко Славейков улавя силата на явлението. От 1852 г. насетне възрожденецът тиражира серия „песнопойки“. Емблематична е „Славейче или събрание на различни песни български и турски за разтуха на младите“.

Трубадурът дълбоко поема въздух и го преобразува в покъртителни трели:

Отде да начена, о любезна моя,
да ти изприкажа с някоя леснина
какви мъки тегля, как за тебе чезня,
как линея, вехна в млада младина.

След Освобождението щафетата поема Иван Вазов. През 1880 г. той издава „Майска китка“, където се изповядва:

Твойте ненки страстни не видя в тоз час,
но че са прекрасни туй догаждам аз.
Може би приличат на два портокаля,
затуй ме привличат, та да ги погаля.

Славейков и Вазов не са „малоумници“, а доказали себе си класици. Само геният може да проникне в потайностите на човешката душа. Да прозре нейните скрити желания и да ги извади наяве. На първо място това е еротиката, която не е подвластна на времето. Днес българинът изпада в транс от шедьовъра:

Покажи на тия хора как са мяткаш,
как го движиш, как са бараш,
колко са раздаваш.

Еротиката винаги е обвита в алкохолни изпарения. Нашенецът не може без чашката на веселби с кръшни кючеци. Вино и питиета с по-силни градуси палят въображението му. Сутринта гони махмурлука, за да се захване с народополезна дейност.

Луна се кандидатира за президент и независим депутат.

Стефан Стамболов е от строителите на младата държава. Вдига сгради по европейски стандарт. Прокарва пътища и мостове. Въвежда протекционална политика за родната икономика. Изравнява българския лев с швейцарския франк. Всичко под звуците на любимата му песен:

Зелен листец, буково дърво,
идем дома, пием вино,
пием ока, пием до две,
пием до две, стане ми добре.

Магистрала „Хемус“ нямаше да е на това дередже, ако нейните пишман строители слушаха чалга. Те обаче се правят на „културни“ и попържат вдъхновяващата музика. „Затова я влачат половин век, Стефче“, информира жена си един приятел. „Я ми налей една ракийка и пусни „Как да изтрезнея“, че утре имам важна работа“, заръча снощи той.

Какви са другите особености на омайната, изумителна, завладяваща душата чалга?

Опростен текст, който не те измъчва да мислиш, а да действаш. Повтарящи се словоформи, нещо като „дъвка за уши“. Запомняща мелодика, без излишни изхвърляници по нотната стълбица. Танцувалност, която всеки интерпретира по свой начин. Кълчене, друскане, мяткане. Всички възможности на човешкото тяло влизат в действие.

Изпълнителките са скромно облечени и силиконово оформени, за да хванат окото. Задължително с едно име, което психологически ги приобщава към слушателската аудитория. Пешо например слуша Преслава, защото носи неговата буква. Ето и други от тази живописна галерия: Алисия, Глория, Джена, Емануела, Ивана, Камелия, Мария, Орнела, Роксана. Екстра Нина е изключение, но тя наистина е екстраординарна.

Хубавиците с глас на славей губят от очарованието си без жива музика. Някога викали на свирачите „влашки музиканти“, защото гастролирали от северната ни съседка. Тяхна конкуренция били сръбските дарования. Аплодирали ги в така наречените „тунели“. Георги Каназирски-Верин, хронист на оная епоха, разказва:

„В един от тези тунели свиреше оркестърът на Вулето, сръбски циганин, добър цигулар, който жънеше в София голям успех. По-важните „тунели“ бяха зимникът на хотел „Кобург“, на ъгъла на Пиротска и Витошка срещу Баня-баши, и под хотел „Македония“.

„Те се посещаваха от по-непретенциозни клиенти - уточнява Верин, - но там ставаха големи гуляи, които много често свършваха с вадене на ками и със счупени глави.“

През социализма чалгата беше забранена като упадъчен жанр. Нелегално се слушаше само Хисарския поп, артистичен псевдоним на Димитър Андонов. Легендата за него гласи, че скитал из родината и разнасял аудиокасети, както Паисий своята история. Всъщност е бил екскурзовод. Създава около сто шлагера, сред които „Елена, Елена“, „Дай си сърцето“, „Звезди ли искаш да ти свалям“, „Аз от тебе спомен нямам“.

Евъргрийн чалгата е неизтриваема. Няма сила, която да заличи „Камъните падат“, „Аз съм мома англичанка“, „Радка Пиратка“. Врязали са се в народната памет като „Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила“. Само мозъчно увреден може да забрави класиката:

Аз си имам две съседки,
две съседки, две кокетки -
чернооката е Гинка,
а пък русата Калинка.

Демокрацията счупи оковите на чалгата. Автентичното име остана, но музиковедите измислиха научното „попфолк“, съкратено от популярен фолклор.

Чалгата притежава титанична мощ. Може дори да вкара партия в парламента. Такъв беше случаят с формацията Има такъв народ, която спечели изборите през 2021 година. „Ще ти скъсам гъза“ и „Ръгай чушки в боба“ получи народното доверие. За съжаление сега враговете на прогреса оставиха ИТН извън властта.

Плоскомислещата част от нацията не разбра и талантливата Луна. През същата 2021 година изпълнителката на „Искам го, стискам го“ се кандидатира за президент, но се класира едва шеста. После изяви желание за независим депутат, порязаха я мизерните 252 гласа.

Благодарение на чалгата светът научи, че на глобуса има България. Макар само с елементи от жанра, „Бангаранга“ превзе Евровизия. Бяха спазени основните правила. Дъвка за уши, кълчотене и певица с едно име - Дара. Публиката изригна в овации, а конкуренцията онемя.

До нас има детска градина. Не пускат на малчуганите „Високи сини планини“, по цял ден въртят „Бангаранга“. Сигурен съм, че израстват патриоти от висотата на Ботев и Левски.
Слушайте чалга, мелодиката на вдъхновението!

Автор: Росен Тахов

trud.bg