Жив е той, жив е

https://svobodnoslovo.eu/komentar/zhiv-e-toy-zhiv-e/135012 SvobodnoSlovo.eu
Жив е той, жив е

Жив е той, жив е или как е създадено гениалното произведение

Едно гениално произведение обикновено се създава по истински случай, по какъвто истински случай е написано и ботевото стихотворение "Хаджи Димитър". Това са едни от най-силните и поетични стихове изобщо в българската поезия, които всеки българин знае наизуст.

Въпросът около смъртта на Хаджи Димитър и неговото разплитане, напомня на търсенето на истината по много други важни исторически теми, за които ние тук отдавна се борим. И така.

Официалното мнение е, че Хаджи Димитър е загинал на Бузлуджа, на 18 юли (31 юли нов стил) 1868 година, което мнение дълго време е господстващо и неоспоримо. То се налага публично поради много причини: като се започне с официалната информация изнесена по този въпрос и по това време в Османската империя, като се продължи с героичния образ на героя загинал славно в битка, което е използвано добре и от нашите политици и общественици след Освобождението и така още ред други причини

Истината обаче винаги се е знаела и е била предавана от поколение на поколение и така достига до ден днешен и е на път да се приеме официално. Още повече точно тази истина, за последните дни на Хаджи Димитър е огромното вдъхновение за Христо Ботев да напише безсмъртните стихове за "Хаджи Димитър". За какво точно става въпрос?

Войводата е тежко ранен при страшната битка в Стара планина, край Бузлуджа, при която се разразява и страшна буря. След битката, като оставят много от личните вещи на бойното поле, войводата Хаджи Димитър е пренесен от двама свои другари към долината. Там при село Енина се включва и трети човек и после тримата пренасят тежко ранения воеводата към Сърнена Средна гора, под връх Кадрафил, близо до днешното село Свежен (старо Аджар). Тук в продължение на две седмици, въпреки грижите и помощта на двамата другари и на местните хора, Хаджи Димитър умира на 5 август (17 август нов стил), т.е. осемнадесет дена след битката при Бузлуджа.

Официалната информация на турските власти по това време е, че Хаджи Димитър е убит по време на голямата битка на 18 юли, като са взети сабята му, револверът му, един телескоп и много писма. Действително тези предмети са изоставени, за да не пречат при пренасянето на воеводата и те попадат в ръцете на противника. Изпратени са на Мидхат паша в Русе.

Това е и вестта, която достига до вестниците в Европа, тя достига и до хъшовете в Румъния. Христо Ботев е един от тях и той научава за смъртта на Хаджи Димитарь Асенйовь (както сам го изписва) при Бузлуджа. По-късно обаче един от двамата човека били до последно с Хаджи Димитър се връща в Румъния и именно той разправя на Ботев за последните дни на Хаджията. Тези 18 дни, които той е живял повече, се явяват едно малко Възкресение, за всички които са знаели официалната версия по въпроса! Усеща ги като едно такова Възкресение и нашият велик Поет, който е бил дълбоко впечатлен и вдъхновен от всичко, което е чул от разказа на Никола Мартинов. 

Това е четникът, който се е завърнал в Румъния и който заедно с другият четник е бил до последният час с воеводата.

И всичко случило се в тези горещи летни дни и нощи, под връх Кадрафил, в малката колиба, в която е лежал тежко ранен воеводата, е стигнало и до нас чрез гениалната балада на Ботев. Песните на жетварките в полето, стоновете и проклятията на тежко ранения млад мъж и появата на самодивите в бели премени (наблизо е т.нар. Самодивския проход), както и вълците в гората и орлите в небето. Настъпващата вечерна прохлада в горещите юлски дни, изгряващият месец, ясното небе с хилядите звезди и Балканът, който е пеел своята хайдушка песен...

Въпреки че след смъртта си воеводата все пак е изоставен, при това и обезобразен, за да не бъде разпознат, неговите последни дни изпълнени с драматизъм и с трагизъм, стигат до всички нас чрез гениалните стихове на Христо Ботев. Нещо повече. Баладата Хаджи Димитър се превръща в неразделна част от нашата история, борба и съдба.

Андрей Киряков

1 Коментара

Стела

1 week before

Хубава статия, Андрей, написана е от сърце. Поклон пред духовните и смели личности в нашата история!

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.