ЗНАМ КОЙ ЩЕ СПАСИ СОФИЯ

Вече знам кой ще спаси София. Кой ще спаси света и България, не ми е ясно, но София според мен е на път да си намери спасител. 

Отдавна не съм се радвал толкова на телевизионен репортаж, колкото на това клипче с момчето, вероятно циганче, което нареждаше плочи на един софийски булевард. Специално го гледах няколко пъти – какъв хъс, каква сръчност, какво старание. Това за мене, който не може да забие пирон в кисело мляко, си е истинско чудо. Тича момчето напред-назад, носи плочи, подравнява пясъка отдолу под плочите, чука – готов майстор след години. 

Да, обаче това беше отрицателна новина. Убийствено отрицателна новина за експлоатация на детски труд. Лицемерието никога не е имало граници, както и човешката глупост. И модите на времето, и конюнктурите на говоренето, и превзетите приоритети. 

Да се види един път – един -единствен път как работи дете, как му е хубаво, че прави това, и да изкарат бащата или дядото престъпници. 

Тези от телевизиите никога не са виждали деца да проституират, да се друсат и да дишат лепило, да просят, да не ходят на училище, да крадат – те такива работи не са виждали. Те днес се разпенявиха до Бога, че едно циганче реди плочи. Тези същите от телевизиите не знаят, че като премахнаха в училище опитните полета, в които се работеше с мотика и лопата, като съкратиха и свиха всичко, което се прави с ръце, и като оставиха децата на едни видео игри, в които за една минута умират по хиляда души, всичко си дойде на мястото.

Тук само така ще вмъкна едно изречение, че закриването на Строителните войски, където момчетата от малцинствата се учеха на ред и занаят, граничи с престъпление. Решихте го етническия въпрос с ромското включване – халал да ви е! Халал да са ви и хелзинските грижи, и кражбите ви. Демагози такива!

И като капак на всичко се яви един хубавец – сигурно е някой общинар или кандидат-кмет, засилил се и той да спасява София, и каза милият една глупост, която е потресаваща – проблем било и това, че обектът е обществен, а момчето нямало поне ръкавици!

На такива като тоя спасител на София освен ръкавици, някой ден може и каска, и бронежилетка да му потрябва. Носело тежки плочи това момче. 

Внуците ми носят двойно по-тежки раници с учебници, присвити до земята, ама досега не се бях сетил да им купя каски и ръкавици. 

Толкова ли изгубихме сетива, чувство и морал, та не можем да отличим полезното от грозното и пошлото? Толкова ли обраснахме със схеми, вериги и цитати, с правозащитни и детезащитни организации и паяжини, та не можем да се зарадваме на една правилна стъпка. На малко работа с ръце и със сърце.

И не, не – не ми говорете за експлоатация на детски труд, за права на детето, не ми разтягайте локуми и ценностни приказки, защото действителността е толкова грозна, кална и сурова, че детето, дето реди плочи, си е направо за пример. 

Николай Милчев