Белгийските традиции в мъченията на жени плюс геноцидът в Конго

Белгийските традиции в мъченията на жени плюс геноцидът в Конго

Ако отидете в Белгия и посетите Брюж, наричан още Северната Венеция може да разгледате Музея на мъченията (Museu da Tortura Oude Steen).

Там ще се запознаете със средновековните садистични традиции на тази земя и ще отбележите специалното внимание, което е отделено на мъченията на жени.

На снимките виждате съоръжението “цигулка”, в която е заключена една жена и съоръжението “двойна цигулка”, в която са заключени две жени.

Без съмнение тези изобретения са били подходящи за ползване в домашни условия.

Това приспособление е наричано още “цигулката на опърничавата” и - както се твърди - е задействано в случаи на опърничавост, единична или двойна.

Кой точно решава коя жена е опърничава, какво се разбира под опърничавост и защо трябва да се наказва с такъв садизъм - не става ясно.

Защо публикувам тези снимки и знаете ли кое е по-отвратително от Музея на мъченията в Брюж?

По-отвратително е лицемерието на Западна Европа, която - заради своите собствени изродщини в миналото - днес налага нов садизъм над жените под булото на “равенство на половете” и “права на човека”.

И всякакви “конвенции срещу домашното насилие”. Уж да борели насилието срещу жени.

Перфидни лицемери.

А ако се запознаем с практиките на белгийския крал Леополд, смятан за отговорен за смъртта на над 10 милиона конгоанци и още по-голям брой с отрязани крайници - тогава вече отлично ще разберем и гузната съвест на Брюксел към мигрантите. /Което си е геноцид/.

Ще разберем защо те са толкова важни не само за бившите нацистки страни, но и за всички колониални западноевропейски страни.

Наглостта мъже да се бият срещу жени на Олимпийските игри е част от тези западни обсесии, дълбочинно вкоренени в някога извършено ужасяващо насилие.

Което дава уродливи плодове и днес, както виждаме.

И на всичко отгоре ни поучават в морални стандарти на “включване на различните”.

Не са наред с главата.

Александър Урумов