ДОЙДОХМЕ, СГЛУПИХМЕ И...УМРЯХМЕ!

„Щетите, нанесени на океана през последните 20 години, са между 30 и 50 процента, което е плашеща цифра. И тези щети се разпространяват с много висока скорост – към Индийския океан, към Червено море, към Средиземно море, към Атлантика. По целия свят кораловите рифове изчезват с много висока скорост, до степен, в която не сме сигурни, че ще видим нещо подобно на това, което познаваме сега.“

Жак Кусто написа това през 1971 г. за статия в New York Times, озаглавена „Нашите океани умират“.
Никой не го послуша. На всички не им пукаше. Никой нищо не направи. Така че сега, както предсказа Кусто, с нашите океани е свършено.
Над 90% от световните коралови рифове ще изчезнат през следващите 25 години. Ами ако направим... нещо? Не! Изчезването на рифовете е необратимо, дори ако спрем да отделяме парникови газове точно тази секунда.

И 96 процента от целия океански живот, големи и малки риби и всичко, което плува, също ще изчезнат. Не можем да направим нищо, за да ги спасим.
Причината е очевидна и добре известна. Бързото и екстремно глобално затопляне, причинено от хората, замърсяването и прекомерния улов. Не е нужно да гледаме надалеч, за да видим, че океанът кипи. Тези дни температурата на водата във Флорида Кийс достига 97 градуса по Фаренхайт. Това е 35 градуса по Целзий. Карибските води обикновено са 82 градуса по Фаренхайт през цялата година. Не е изненадващо, че 96% от живота в океана е обречен. Скоро и това ще стане.

По ирония на съдбата въпреки цялата тази топлина, на път е да започне нов ледников период. Ново проучване заключава, че има 95 процента шанс меридионалната циркулация на Атлантическия океан, системата от океански течения, включително Гълфстрийм, които носят топла вода от тропиците към Северния Атлантик, да се срине между 2025 и 2055 г., защото е блокирана от студена вода, изхвърлена в северната част на океана от топенето на ледници и ледените шапки на полюсите. Не по-късно от 2070 г., Европа ще бъде погребана под лед, както във филма-катастрофа „The Day After Tomorrow” (Деня след утре).

Горката Европа.
Преди няколко години, приятел, летейки от Истанбул на запад за Ню Йорк,сподели, че пилотът на самолета обявил, че той и колегите му виждат отгоре колапса на Гълфстрийм. Той дори обяснил защо това е страшно. 
Във филмите за природни бедствия като „2012 г”. или „Армагедон” световните политици и бизнес лидери се събират в осветена в синьо стая, пълна с компютърни екрани, изпълнени с инфографики с мрачни изражения, докато камерата се движи наоколо. Някой, било то генералният секретар на ООН, или президентът на Съединените щати (това са американски филми), призовава нациите да зарежат всичко, да загърбят различията си и да насочат всичките си ресурси и внимание към екзистенциалната криза на изменението на климата, най-голямата заплаха, пред което някога е било изправено човечеството.

Тъй като това е филм, в който политиците понякога са зли, но никога пълни идиоти, всички кимат в знак на съгласие, запретват ръкави и се залавят за спасяването на човечеството. 
(В европейската версия на този филм всички хора умираме накрая след храбра и почтена битка.)
Realpolitik обаче не е толкова логична и разумна, колкото филмите. Младите хора с право са ужасени от бъркотията, която са наследили благодарение на десетилетия арчвост и бедотговорност. „На практика нищо не е направено, след като глобалните емисии на CO2 не са намалели“, каза малката Грета Тунберг на конференцията за климата през 2020 г. . „ ако погледнете от тази гледна точка, какво конкретно е направено, ако го погледнете от по-широка гледна точка, общо взето нищо.“

Защо сме толкова глупави? „Всичко е заради парите, повече или по-малко “,казват обикновено. „Бизнесът и богатите хора печелят от съществуващата система.“ Но в това няма смисъл. Ако всички умрем, няма да има икономика и финанси. Не можете да се наслаждавате на богатството си, ако сте мъртъв. Да бъдем мъртви, всички ние, в екологична катастрофа е реална възможност - за нашите деца, нашите внуци, дори за скъпоценните днес всички Ние.

Капиталистическите идиоти са толкова алчни и глупави, че биха предпочели да бъдат богати и мъртви, отколкото средната класа жива. Останалите от нас, некапиталистически и антикапиталистически хора, които не се възползват от или не одобряват екоцида, нека алчните лунатици ни вземат със себе си в подготвените си за столетия бункери.
Точно защото повярвахме на Жак Кусто и не направихме нищо, за да действаме, реагираме, или се съпротивляваме, ние сме още по-глупави от тях.

Дарвин отново печели. Глупаците са обречени...

Светослав Атаджанов