Вече са получени десетки сигнали от възмутени граждани, оплакващи се, че бялата кристална захар не се разтваря и щом овкусят чая или кафето си, тя остава почти непокътната, без да бъде абсорбирана от горещата течност, камо ли, ако е студена такава.
За притеснителната тенденция през последните два месеца разказа д-р Андрей Велчев, който е председател на сдружението „За достъпна и качествена храна“.
Самият той споделя, че е сложил бучка захар в чаша вода и до сутринта тя останала неразтворена, което означава, че има проблем с качеството, тъй като в противен случай би следвало да се разтвори за минути.
Диабетик пък се оплакал, че му паднала кръвната захар и разтворил цели 4 лъжици захар във вода, но не му подействала. Усетил, че му действа едва, след като разтворил и петата.
Освен това потребителите се жалват, че днешната захар няма тази сладост, каквато е имала преди години, а и вкусът й е особен – сякаш човек поглъща нещо изкуствено.
Велчев не крие, че това е доста притеснително, предвид факта, че тя се влага и в производството на други продукти като вафли, шоколади, локуми и др. Информирал е писмено за проблема браншовата организация на производителите на захарни изделия, но от там до момента няма отговор. Недоумява защо бизнесът отговаря само, когато на вратата им потропат от КЗП и БАБХ, но не и когато бъдат потърсени от потребителски организации.
Гл. ас. д-р Емилиян Пашамов от Университета по хранителни технологии в Пловдив и бивш директор на захарен завод заявява пред „Телеграф“, че ако части от захарта не се разтварят в течност, то това са някакви примеси, които може да са използвани за нарастване на големината на кристалите.
„Както е известно дори на третокласниците, захарта се разтваря много добре във вода. С повишаване на температурата, разтворимостта й се увеличава, както и скоростта й на разтваряне. Ако нещо не се разтваря, това са други физични примеси“, категоричен е инж. Пашамов. Но бърза да успокои, че те не са опасни за здравето на хората, защото са песъчинки.
Захарта е приета като еталон и с естествената й сладост се сравняват останалите подсладители. „Сладостта й е една и съща, независимо от произхода й – дали е цвеклова или тръстикова. Усещането за различна сладост може да идва от различната големина на кристалите, които създават различно усещане“. Специалистът добавя, че това колко ще ни е сладко зависи от количеството кристали, попаднали върху рецептора за сладост, намиращ се върху езика ни.
Продължава обаче нелоялната практика по магазините да се продава предимно фалшива кафява захар, която в повечето случаи не е нищо повече от боядисана бяла. Най-лесно можем да разберем дали е боядисана, оставяйки я в чаша – ако сме си купили менте, на дъното ще останат бели кристали, тъй като кристалите на захарозата винаги са бели, те са обвити със сироп, който придава съответния цвят, разясняват експертите.
Източник: Уикенд
