Има различни тълкувания на това, какво определя нашия живот.
Какво ни кара да действаме по определен начин?
Кой ни формира?
Какво ни прави такива, каквито сме?
И както се вижда от въпросите, фокусът ни „отвън – навътре“ е приемливият отговор за доста хора. Когато съществува отговор “Ти ме направи такъв”, винаги се влиза в удобство и отпускане на контрола на нашия живот.
В този текст ще се даде един различен поглед на осъзнаване къде всъщност е нашия фокус – в самите нас, в нашата среда или всичко е взаимосвързано.
Има различни презентирани теории на социални консултанти, на психолози, научни сътрудници и онлайн коучове за това, какво ни прави такива каквито сме. Фактори като генетични предразположености, детство, семейна среда, зодиите, кармата, политиците или както казват конспиративно мислещите – „Тайните общества“, са само част от възможностите. Разбира се всяко от тези неща може да оказва влияние, но тук си струва да бъде поставена градивната гледна точка, а именно нашият център в стил – „отвътре – навън“.
„Отвътре – навън“
Ако отправим поглед към миналото ще видим, че при един строг режим в Германия се е смятало, че има долнокачествени гени. И се е давал път на промяната им извън хуманизма и логиката. Разбира се, новите изследвания дават съвсем различен поглед, който си заслужава да бъде прочетен, а именно градивната посока на общ процес – към самите нас и заобикалящият ни свят.
В генетиката, под наследственост се разбира свойството на всички живи организми да предават на потомството характерни особености на строежа и индивидуалното развитие. Тук се обръща поглед към „Какво човек може да направи сам за себе си, за промяна към желаното Аз“. Разбира се свойството на всички живи организми е да предават на потомството си характерни особености на строежа и индивидуалното развитие, а именно – наследствеността.
Макар и тавтологично написано, би било добре да бъде и осъзнато прочетено и подкрепено посредством следното:
98% от нашите гени са идентични с тези на шимпанзетата. А при самите хора идентичността на гените е още по – голяма. Абсолютно всеки човек споделя 99% от ДНК с всеки друг човек. Различията са сравнително малко, въпреки това разнообразието е голямо. И очевидното е това, че гените, които носим не са това което предопределя животът ни.
Според съвременните разбирания, гените или генома е един общ проект (какво може да стане с човек), но какво точно ще реализираме от този общ проект, кои точно „свитъци“ ще се извадят и ще се изпълнят на практика, зависи от нашите преживявания. И това е огромната разлика, а именно – каквото и да носим в гените си, по-важно е какво ще бъде изпълнено от този общ проект. (Генотип – какво човек носи в клетките и Фенотип – какво се проявява). Осъзнаването е ключова стъпка за развитието на човек към подобряването на личната зона за действие и след това на обществения живот. Фокус на това, не кой е виновен да съм такъв какъвто съм, а познаване на собствените си ресурси и възможностите за градация или промяна, ако съществува лично желание за това.
„Изборът в нашите ръце“
Съществуват различни варианти за проанализиране на нашето поведение. Кое ни кара да реагираме и да действаме по определен начин, което не е генетична даденост, а осъзнат наш процес. Има различни методи на познание за самия себе си, като психодрама, психологически консултации, които ползват различни аналитични подходи с фокус на осъзнаване и учене на нови модели.
А именно подход и модел извън оправдание към влияещите ни външни фактори. Тук примера, който мога да дам е като при шофьорите. При едно пътуване е важно изправността на превозното средство, пътят, метеорологичните условия, но най-вече шофьорът на машината. Фокусът е към нас – ние избираме да вървим, летим или да оставим някой да ни вози в живота. Стига човек да има желание. И тук ми се иска да замисля читателите с термин, чиято концепция е изработена на база поведението на животните, регистрирана и при човека, която влияе на доста хора – заучената безпомощност (learned helplessness).
Случва се човек да погледне и през тази призма, но и да се задържи в предопределеността на дадено събитие в живота си. Когато хората смятат, че нямат никакъв контрол над ситуацията, те често започват да се държат като напълно безпомощни. И именно това е един капан, който не дава възможност за разбиране, промяна или облекчаване на живота на човек тук и сега с различен поглед за напред.
Това е многокомпонентна работа – търсят се капацитетите (не дефицитите) в човек, осъзнават се трудностите и се усвояват нови модели на действие. Подход при който хората чувстват, че нещата зависят от собствените им усилия. Това е позитивният вариант на автономен житейски път извън задънените улици, без GPS, извън машината – във взаимоотношенията ни. Именно саморегулацията е възможността ние да можем да управляваме емоциите си, за да вървим напред, това става с формирането на нови умения. Разбирането на това кои сме, на къде сме тръгнали и търсене на подходи извън базовите данни, обстоятелства и обвинения.
Автор: Атанас Нанков
