Наистина ми иде да ревна. Видях репортаж с градския коледен влак в Богота́, Колумбия

Наистина ми иде да ревна. Видях репортаж с градския коледен влак в Богота́, Колумбия. 

Като дете мразех София, защото тук нямахме голяма пъстра градина, дървета по които да се катеря, цветя в красиви оградки, животни с които да си играя навън, лятна кухня, пълна с ароматни неща и люлеещ стол и разкошна уютна бумтяща камина през зимата. Но целият ми съзнателен живот е в София и сега, понеже съм голяма, искам да се радвам на празничния декември така, както това е възможно в други градове - и в България, и в столици, където се пренасяме сякаш в приказките. 

- Нищо не пречеше на новата градска управа да пусне Коледен трамвай - ние имаме такива машини и беше достатъчно да светят и да звънят с празничните звънчета. 

- Нищо не пречеше да бъде обявен конкурс за най-прекрасно украсена обществена сграда, както това се случваше в предишни години. 

- Нищо не пречеше по линия на ПЧП да бъдат намерени фирми, работещи с осветление, които да монтират осветителни тела, а не такива, които търкалят бурета.

- Нищо не пречеше да бъдат поканени духови оркестри - както този на столицата, така и от музикалните училища, които на ключови места в града да свирят.

- Нищо не пречеше да бъдат ангажирани студенти от НАТФИЗ, които да обикалят в облекла на традиционни коледни герои и да се снимат с хората.

Мога безгрижно да изредя още десетина идеи, като нито една от тях не струва единично 30 бона. 

Нищо не пречеше някой от екипа на "ние знаем как се прави всичко, щото сме адски печени и умеем да управляваме" да вложи милиграм фантазия и сърце и да създаде атмосфера на празник и на веселие.  

На този етап ни остава да мечтаем за Богота́. Ега ти. Яд ме е! Срам ме е!

Лияна Панденлиева