Настъплението на солта: защо питейната вода по света става негодна и може ли проблемът да бъде спрян

Засоляването е идеален пример за бавно развиваща се климатична катастрофа

В Ню Орлиънс от чешмите тече солена вода. В Бангладеш фермери превръщат някога плодородни земи в полусолени езера за отглеждане на скариди. В Гамбия земеделци наблюдават как реколтите им изсъхват и умират, пропити със сол.

По света някога надеждни крайбрежни източници на прясна вода постепенно се превръщат в солени заради навлизането на морска вода. Това е бавна, но мащабна криза, известна неофициално като „криза на засоляването“, която все по-силно засяга милиони хора, алармира Би Би Си.

Засоляването представлява проникване на солена морска вода навътре в сушата и заместване на сладководните водоизточници. Най-силно засегнати са ниско разположени държави като Гамбия, Виетнам и Бангладеш, но проблемът вече има глобален обхват, включително в САЩ.

Според прогнози до 2050 г. на всички континенти без Антарктида ще има крайбрежни зони, в които солената вода ще навлезе поне на километър навътре в сушата.

Професорът по крайбрежна геология Робърт Йънг от Западно-каролинския университет определя процеса като типичен пример за бавно развиваща се климатична криза.

„Засоляването е идеален пример за бавно развиваща се климатична катастрофа“, казва той, като подчертава, че вниманието често се насочва към внезапни бедствия, докато постепенните промени остават пренебрегнати.

По думите му именно тези бавни процеси ще окажат най-силен натиск върху крайбрежните региони, особено в развиващите се държави.

Солта прониква навсякъде

В САЩ засоляването вече е засегнало множество крайбрежни водоносни хоризонти, застрашавайки земеделието и питейното водоснабдяване, особено в южна Флорида, където водоносният хоризонт Бискейн е основен източник на прясна вода.

Изследвания показват, че кладенци в щата Роуд Айлънд също са замърсени със солена вода.

В Луизиана жителите вече усещат солен вкус във водата от чешмите, а през 2023 г. губернаторът на щата е поискал федерално обявяване на извънредно положение заради последиците от засоляването.

Проблемът не се изчерпва с вкуса. Научни данни показват, че консумацията на леко солена вода може да повиши риска от високо кръвно налягане и усложнения при бременност.

Геохидроложката Холи Майкъл от Университета на Делауеър посочва, че климатичните промени задълбочават кризата чрез повишаване на температурите, намаляване на валежите и покачване на морското равнище.

В някои региони, включително в САЩ, прекомерното използване на подпочвени води също ускорява навлизането на солена вода навътре в сушата.

Тежък удар за фермерите

Най-силно засегнати са дребните фермери в някои от най-бедните крайбрежни райони в света.

Нурс Сенне от Гамбия разказва, че е започнала да отглежда ориз още като дете заедно със семейството си, когато валежите са осигурявали естествено напояване и добри реколти.

Години наред тази практика осигурявала прехрана за семейството ѝ. По думите ѝ баща ѝ е работил неуморно, за да изхрани домакинството, а реколтите в дъждовния сезон са били достатъчни за всички.

След като започва самостоятелно земеделие през 1987 г., тя успява да поддържа семейството си с добри добиви. Но преди около четири години ситуацията се променя, когато солена вода от Атлантическия океан започва да прониква в оризовите ѝ ниви.

Реколтите намаляват рязко и въпреки опитите ѝ да се справи с проблема, тя е принудена да премести насажденията си.

Гамбия е една от най-ниско разположените държави в света, а засоляването там е регистрирано още през XIX век. Днес обаче основната причина е климатичната промяна, посочва Сидат Яфа от Университета на Гамбия.

По думите му намалените валежи и по-малките количества прясна вода позволяват на солената вода от океана да прониква все по-дълбоко по течението на река Гамбия.

По-малко храна и по-големи трудности

Между 2009 и 2023 г. площите за ориз в Гамбия са намалели с 42%, а производството е спаднало с 26% заради засоляването.

Сенне е опитала да изгради малки диги, пълнейки чували с пръст, за да спре проникването на солена вода, но опитите ѝ не са дали резултат.

В крайна сметка тя изоставя една от фермите си. Днес отглежда ориз върху по-малък участък, но добивите са едва една трета от предишните, а семейството ѝ вече не се изхранва както преди.

Сега тя е принудена да купува вносен ориз, което е сериозно финансово бреме за домакинство с ниски доходи.

Оризът е основна храна в страната, но вносът е скъп и често недостъпен за много семейства.

Опити за ограничаване на солта

Подобни проблеми се наблюдават и във Виетнам, по Средиземноморието и в крайбрежни части на САЩ.

В Бангладеш някои фермери превръщат наводнените солени земи в басейни за отглеждане на скариди, но това може да задълбочи проблема и да предизвика социални конфликти.

Във Флорида са изградени системи за контрол на нивото на солта, а във Виетнам — шлюзове на стойност милиони долари за защита на делтата на Меконг, макар ефективността им да е ограничена.

В някои райони се използва и повторно пречистване на отпадъчни води, които след обработка се връщат в речните системи.

В Гамбия вече съществува дигa, изградена през 1994 г., но тя е силно амортизирана и се нуждае от ремонт.

Тревожна перспектива

Според експерти универсално решение не съществува, тъй като различните региони изискват различни подходи.

Очаква се кризата да се задълбочава заради климатичните промени и нарастващото население, което допълнително натоварва ресурсите от прясна вода.

Прогнози сочат, че до 2100 г. почти 77% от световните крайбрежия могат да бъдат засегнати от засоляване.

В Гамбия Нурс Сенне е преминала към отглеждане на зеленчуци, но доходите ѝ остават недостатъчни за издръжка на семейството и покупка на храна.

Тя се надява на трайно решение, но се опасява, че времето изтича.

„Подкрепям изграждането на диги. Иначе засоляването ще се засилва и животът ни ще стане непоносим. Страхувам се, че и другото ми оризово поле може да бъде засегнато“, казва тя. | БГНЕС