Изследователите смятат, че Зося вероятно е прекарала детството си в региона
В 400-годишен гроб в Северна Полша археолозите откриха останките на млада жена, погребана с ръждясал сърп, поставен върху гърлото ѝ, и катинар, прикрепен към крака ѝ. Необичайното погребение подсказва, че хората от общността са се страхували тя да не се върне от мъртвите.
Скелетът, наречен Зося, е открит през 2022 г. в немаркиран гроб край село Пиен. Зловещото погребение привлече международно внимание, а през 2024 г. документалният филм „Полето на вампирите“ проследи опитите на изследователите да възстановят предполагаемия ѝ външен вид, пише CNN.
Сега част от екипа представи първото систематично изследване на Зося. С помощта на древна ДНК и други съвременни методи учените се опитват да установят коя е била младата жена, как е починала и защо тя, както и други погребани на същото място преди около четири века, са били възприемани като потенциално опасни същества – вампири или демони.
„Беше необичайно, че са взети две предпазни мерки, два метода, за да се покаже, че този скелет трябва да бъде задържан в гроба — което означава, че страхът, че тялото ще се съживи, е бил по-голям“, каза Дариуш Полински, водещият автор на проучването, публикувано в Journal of Archaeological Science: Reports.
Полински, професор в Института по археология към Университета „Николай Коперник“ в Торун, Полша, и неговите колеги започнаха разкопки на обекта в Пиен, близо до Домброва Хелминска, през 2005 г. Селското поле е било използвано като гробище в продължение на около четири поколения през XVII век, като според Полински на мястото са открити общо 101 гроба от тази епоха.
Гробището вероятно е било протестантско
поради пълната липса на религиозни предмети, като кръстове и медальони, характерни за католическите погребения. В този район по онова време протестантски групи от Германия и Нидерландия — предимно лютерани и менонити — са живели редом с преобладаващо католическото полско население. Въпреки че на еврейски гробища в Полша са откривани катинари, авторите на проучването отбелязват, че на обекта не са открити други характерни белези, които да сочат, че това е еврейски гроб.
Няколко десетки погребения в полето се отличаваха с разположение на телата или предмети, които проучването описва като отклоняващи се от нормата или нетипични. Сред тях бяха дете, погребано с лицето надолу, скелет, разположен като при разпъване на кръст, гробове с камъни, поставени около черепа, сякаш за да се предотврати хапане или движение, както и други гробове със сърпове и катинари.
Местоположението на гробището в Пиен, отдалечено от селото на склон до кръстовище и далеч от църква или параклис, подсказва, че мястото може да е служило като „погребално място за лица, отхвърлени от обществото, независимо от социалния им статус, които вероятно са били страшни дори след смъртта си“, пишат изследователите.
Катинарът с триъгълна форма е бил закрепен към палеца на крака на трупа, когато Зосия е била първоначално погребана, въпреки че е бил намерен отключен. Сърпът, чиято дръжка е била изработена от бреза, елша или клен, е бил поставен върху врата ѝ на по-късен етап, готов да ѝ отсече главата, ако тя се опита да възкръсне от мъртвите.
Проучването изказва хипотезата, че сърпът е бил добавен, преди тялото да се разложи напълно, тъй като нито една става не е била отделена или изместена – нещо, което археолозите биха очаквали, ако гробът е бил разровен, след като тялото вече се е превърнало в скелет. Това откритие, според авторите, сочи, че меките тъкани все още са държали скелета на място.
Изследователите установили също, че след смъртта в устата или носа на Зося е бил поставен предмет, съдържащ мед и злато. В проучването се посочва, че предметът, който е оставил зеленикаво оцветяване върху небцето ѝ, е малко вероятно да е монета, тъй като съотношението между медта и златото не съответства на това, откривано в историческите сплави. Поставянето на такъв предмет в тялото вероятно е било и „практика за отблъскване на демони“, пишат авторите на проучването.
За да отговорят на този въпрос, изследователите проучиха ДНК-то на Зося и химическите характеристики, или изотопите, на различни елементи като кислород и стронций в останките ѝ. Резултатите обаче не бяха еднозначни.
Изследователите смятат, че Зося вероятно е прекарала детството си в региона, тъй като химическите характеристики в зъбната ѝ тъкан сочат, че тя е консумирала храна и вода от местни източници, а те са били сходни с тези на други тела, погребани в гробището. Изотопните характеристики също са били сходни с тези на други лица, погребани в гробището, но не са били особено уникални. Израстването в други региони в Централна Европа би довело до сходни модели, отбелязват авторите на проучването.
Митохондриалната ДНК на Зосия, която позволи на изследователите да проучат майчиния й произход, сочи, че тя може да е имала близки женски роднини — може би майка, баба или прабаба — чийто произход е свързан със скандинавските популации. Според изследователите обаче това представлява само един от няколко възможни географски произхода на нейния род. Екипът не успя да извлече ядрена ДНК, която би предоставила по-подробна информация.
Генетикът Шай Карми, доцент в Еврейския университет в Йерусалим, е сътрудничил по един все още непубликуван анализ на друг гроб от същото гробище, но не е участвал в изследването на Зосия.
Изследователският екип е по-убеден, че Зося, която е била на възраст между 17 и 19 години, когато е починала, е произхождала от заможно семейство. Следи от копринена тъкан, открити близо до черепа ѝ, която вероятно е била използвана като украса на шапка или боне, съдържаха метални нишки от чисто злато и сребро. За сравнение, според проучването, погребалните одежди на крал Сигизмунд III Васа и кралица Констанция от династията Хабсбург, погребани по същото време в Краков, в южна Полша, не съдържат нито една нишка от чисто злато.
По-ранни изследвания на скелета на Зося сочеха, че тя вероятно е имала хемангиом – съдов тумор – в гръдната кост, каза Полински. Това състояние може да е причинило болка и да е довело до деформация или подуване в гърдите ѝ. Според най-новото проучване обаче върху останките ѝ не са открити следи от травма или патологични състояния, които биха могли да доведат до смъртта ѝ.
Продължават по-нататъшни изследвания, а Полински заяви, че допълнителното изследване на ДНК проби може да доведе изследователите по-близо до установяването на причината за смъртта на младата жена — въпреки че разкриването на точната причина за страха, който тя е предизвиквала, може да отнеме повече време.
Полински заяви, че Зося вероятно е била обвинявана за нещастия като болести и глад, които често са тормозили региона през 17-ти век и които хората понякога приписваха на свръхестествена дейност от страна на мъртвите. Нестандартните погребения са били сравнително разпространени в Полша и в много части на Европа през този период и макар думата „вампир“ да не е била широко използвана до 18-ти век, впоследствие те са станали известни като вампирски погребения.
trud.bg
