Открити ли са кости на великани?

През 1889 г. лондонският вестник „Пал Мал Газет“ публикува сензационна статия за откриването на гигантски човешки кости в съседна Франция. Целият свят е втрещен от откритието.

„Току-що във Вимутие, департамент Орн, беше направено любопитно откритие от селянин, живеещ в село Кютесон. Той копае в полето си, когато земята внезапно поддава и той пада е дупка, дълбока 10 фута (малко над 3 метра - бел.ред.). Селянинът случайно се, натъкнал на подземна камера, за чието съществуване преди това не подозирал.

При изследване в криптата, изградена във формата на кръг, са открити няколко човешки кости, частично вкаменени. Тези кости били с изключително големи размери и очевидно са принадлежали на раса с гигантски ръст и широко телосложение. Хората, които са изследвали находките на мястото, са на  мнение, че телата трябва да са били погребани тук в много далечен период от време“, пише дословно в статията

В края на бележката се посочва, че разкопките на обекта в крайна сметка са били временно прекратени поради слягане. Историята веднага става много известна и е публикувана в други британски вестници. За това пишат и в самата Франция, като във френските вестници тези находки са наречени „човешки кости с невероятно големи размери“, като се посочват подробности, които липсват в британските вестници. Например, че под земната камера, където са открити скелетите, е била толкова голяма, че два селски коня са паднали в тази дупка.

Описан е и 18-метров тунел, който води от подземна камера към друго, още по-голямо подземно помещение.

Една от статиите за това откритие, написана във френския вестник „Ла пьотит Прес“ завършва със следното съобщение: „Имаме удоволствието да предоставим на археолозите и антикварите нова възможност да покажат своята проницателност и да разширят своите специализирани знания“.

Много бързо обаче настъпва оглушителна тишина. Нито един вестник, нито един френски, нито британски, нито който и да е друг не написва вече нито един ред за това сензационно откритие. Изследователите се ровят във всички възможни архиви на вестници от онези времена и по-късно, но никъде другаде не се споменава за гигантски човешки кости от Вимутие.

Появяват се обаче публикации за подобни находки на гигантски човешки кости на други места във Франция. Според лондонския в. „Глоуб“ през юни 1890 г. мосю Лапуж открива фрагменти от човешки кости с „най-ненормален размер“ в праисторическо гробище в Кастелно, близо до Монпелие, в южната част на Франция. Лапуж изчислява, че костите са на мъж с височина 3.3 метра – тоест истински гигант. Вестникът отбелязва, че от древни времена цялата долина Кастелно е наричана от селяните мястото, където се намира „пещерата на гигантите“.

Вестник „Лапуж“ публикува статия и снимки на своите открития във френското периодично издание „Природа“. Оттам нататък историята на „Великите от Кастелно“ си проправя път в много вестници и списания по света, включително и в „Ню Йорк Таймс“ и „Популярна наука“. Но отново информацията е последно споменаване в пресата за тези странни находки. После вече никой не пише за тях и не ги споменава.

Но историята продължава. През 1894 г. вестниците съобщават, че работниците, извършващи разкопки в резервоар в Монпелие, са открили „набор от човешки черепи с гигантски размери“, които са с обиколка 28, 31 и 32 инча (между 70 и 80 сантиметра – бел.ред.). Обиколката на черепа на средния възрастен мъж е 56 сантиметра. „Тези реликви бяха изпратени в Парижката академия и един учен каза, че те принадлежат на раса от хора с височина от 3 до 4,5 метра“, пишат вестниците. Факт е, че мястото на откритието на Великански кости е същият район на Монпелие.

През 1897 г. е съобщено за великански находки в гробищата на индианците в Айова. Твърди се, че там археолозите са изровили скелет с височина 229 см. Но още щом са извадени костите на скелета започват да се разпадат на прах. В друга могила в същия щат археолозите се натъкват на голяма камера с 11 скелета. Те са подредени по необичаен начин в кръг, в центъра на който лежи голяма черупка. Археолозите остават с впечатлението, че черупката преди това е била пълна с течност и хората са я изпили и са умрели. Всички тези скелети също са високи над 2 метра. Археолозите се натъкват на необичайно вещество, подобно на меден прах. От мястото се разнася ужасна миризма и изследователите са принудени спешно да излязат оттам и да изчакат известно време, докато прахът се разсее.

На 21 януари 1899 г. в. „Маями Дейли Телеграф“ публикува голямо заглавие – „Намерено е гигантско тяло“. Статията съобщава за „най-големия“ човешки скелет в света, намерен в района на индианска могила близо до Маямисбърг. По това време в тези могили са се провеждали археологически разкопки и тук са открити много от най-често срещаните артефакти. На техния фон обаче ясно се откроява висок близо 250 см. скелет. Но това, което най-много озадачава археолозите, не е размерът, а фактът, че костите са вкаменени. Което показва, че скелетът е лежал на това място поне от праисторически времена, което изглежда невъзможно – в тази епоха в Америка все още не е имало хора или поне така се смята.

Друга загадка с, че въпреки че структурата на скелета е доста модерна, черепът изглежда много по-примитивен. Какво се случва след това с тази находка, не е известно.

На 7 октомври 1895 г. в. „Светът“ „съобщава за откриването близо до Сан Диего, Калифорния, на гитантска индианска мумия, висока 274 см. Мумията очевидно е женска, защото стиска до гърдите си останките на дете. Има изненадващо много снимки на тази мумия. Вестникът твърди, че автентичността на находката е удостоверена от учени. През следващите години в други вестници се появяват статии, в които се посочва, че тази мумия е фалшива. В същото време не са посочени подробности, защо това е фалшификат, както и по какви признаци е идентифициран този фалшификат и кой го е направил. Неизвестно остава и къде се намира този фалшификат.

„На 4 май 1912 г. „Ню Йорк Таймс“ съобщава за откриването на 18 гигантски човешки скелета в Югозападен Уисконсин. Останките са намерени близо до езерото Делаван от братя Питърсън. Високи са от 231 до 305 см. Освен това имали удължени черепи, които като цяло били много по-големи от човешките. Много от тези черепи имали двоен набор от зъби, а предните зъби не били резци, а големи зъби, подобни на кътници.

„Ню Йорк Таймс“ никога повече не съобщава за тези скелети.

През 1833 г. калифорнийските вестници съобщават накратко за откриването на човешки скелет с височина 366 см. Твърди се, че е открит случайно от войници, които копаели основата на склад за боеприпаси близо до ранчото Ломрок. Черепът на скелета имал двоен ред зъби и бил заобиколен от различни артефакти, „показващи високия му статус“. До костите имало каменни плочки със странни знаци и рисунки.

Източник: Уикенд