Представяте ли си какво е да обитаваш дъното в устието на голяма река, която се влива в море? Казват, че там гъмжи от живот. Но това е само мит – рибите използват устията единствено като миграционни канали. Единични видове хвърлят там хайвера си, но истината е, че долу на дъното е истински ад. Сблъскваш се с три проблема – соленост, кислород и утайка. Солеността се мени непрекъснато и затруднява адаптацията. Утайка покрива пясъка и камъните. В нея гъмжи от бактерии, които разграждат останките, падащи от повърхността, и така „изгарят“ почти до нула кислорода в тинята.
А представяте ли живот под 150 метра в Черно море? Във всички морета и океани най-обитаем е слоят между повърхността и около 200 метра дълбочина. Но в Черно море е още по-страшно. Повърхностните слоеве вода са от речен произход, а дълбоките, които са много по-солени, навлизат от Средиземно море през Босфора. Солената вода е по-тежка и се движи по дъното към нас, докато течението горе изнася в обратната посока по-малко солена вода. Както рязката разлика в температурата образува в морето термоклин, така и различната соленост създава халоклин. Бедата е, че той тотално спира проникването на кислород към дъното, което и без това е ограничено в нашето море, защото е малко като обем, но с рязък пад в дълбочина, което не позволява активна вертикална циркулация на водата. А още по-голямата беда е, че под халоклина в Черно море се намира сероводородът. Защото той е отрова за живота. И докато в океаните дори и под 8000 метра в мрака дебнат риби с огромни очи, страховито разтворили паст със стърчащи зъби, и със светещи опашки привличат плячка и потенциални партньори, на дъното на нашето море съществуват само няколко вида бактерии. Малко по-големи са шансовете ни за оцеляване на Антарктика, където е измерена най-ниската температура на Земята – минус 89,2 градуса по Целзий, духат опустошителни ветрове, а ледът е дебел средно почти 2 километра.Съкровища в тиня и екстремен студ
14
14
