СВЕЩЕНИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

 

В миналото, на север от Дунава, българският език е считан за свещен. Преди повече от век д-р Емил Фишер написва една интересна книга. Нейното заглавие е “Die Herkunft der Rumännen, Eine historisch-linguistisch-ethnographische Studie”. В тази работа са засегнати не само тракийските корени на румънците, но и особеностите на техния език. 

На с. 111 д-р Фишер Цитира сънародника си Погонеану-Радулеску, който казва следното: “Има думи, които са незаместими, те са необходими, за да изразим нашите мисли и чувства, това са думи, от които ние имаме нужда всеки ден и без които нашият език не би могъл да съществува”. Тези думи са:

duh-дух

duhovnicu- духовник

raiu- рай

iad- ад, пъкъл

clopat-клепало, камбана

popa-поп

liturgie - литургия

vladica -вадика

mirean – мирянин, християнин

bog da proste – Бог да прости

maica Precista – майка пречиста, Богородица

sfint- свѧтъ-свят

bocet- оплакване

blagoslovenie- благословия

spovedanie - изповед

pravoslavnic- православен

capişte- капище, езически храм

Повече от 95% от тези думи са български. Без тези български думи румънската реч е била немислима според Погонеану-Радулеску, а списъкът може да се продължи още:

stariţ-старец, монах

pomana- помана

agneţ- агнец, агнец божий

post- пост, постене

slujba-служба

mila-мил

praznic-празник

utrenie- утренна служба

hram-храм

veci-век

troiţa-троица

Ако не бяха действията на фанариотите, а и на други чужденци, северните ни съседи щяха да се назовават наши братя, но обединените територии и етноси на България, Румъния, Северна Гърция, а и Македония заформят огромна общност, която става твърде силна и неудобна на великите сили. Поради това в миналото те са направили всичко възможно да попречат на държавата ни да си възвърне истинските граници, а различните групи на народа ни да бъдат сплотени.

Sparotok