Депутатите дискутират, дебатират и бръщолевят по темата законопроект за противодействие на корупцията. За противодействие, а не за борба с корупцията, забележете! Слушам ги периферно, че не мога да ги гледам. Оплакват се, че няма дефиниция за понятието корупция, а всички ние знаем какво означава тая проклета дума. Прави са. Трудно е човек сам да дефинира себе си. При всички случаи ще бъде необективна такава дефиниция. Дори и да осъзнаваш пороците си, обикновено не ги признаваш. Дори и да осъзнаваш престъпленията си, когато те хванат в крачка, си намираш адвокат и си търсиш правата.
Как депутатите ще противодействат на корупцията, аз не зная. Не ме утешава и тяхното твърдение, че корупцията я има навсякъде по света. Само че на много места по света не само й противодействат на корупцията, ами се борят с нея и окаушват корупционерите или поне им подават оставките. Да говориш за противодействие на корупцията под условие, че трижди премиерът непрекъснато се хвали за огромните постъпления в бюджета, предизвикани от борбата с контрабандата (една от сферите с най-висока концентрация на корупция) и да няма нито един осъден и затворен контрабандист, е достатъчно доказателство за имитационния характер и фалшивата същност на това управление.