Някак си в този живот успях да съчетая две професии, принципно недолюбвани от хората. Може би с право или не, но е факт, че адвокати и депутати не се радват на обществен комфорт и добри думи.
Всъщност адвокатската работа е далеч по-полезна от депутатската. Най-малкото помагаш на клиентите си, докато като депутат дори при най-добро желание, чрез гласуване или негласуване на закони, може да навредиш на милиони. Не, че действащите политици се впечатляват от това нещо.
Винаги съм си мислела, че в адвокатската работа и в депутатската трябва да има принцип като при Хипократовата клетва - На първо място да не се вреди! Защото поразиите, които може да направи човек с оскъдни знания, корумпиран или просто безучастен, са големи.
Адвокатът преди всичко е защитник. И да уточня - не всички адвокати защитават престъпници. Само пеналистите се занимават с наказателно право. А когато имате нужда да се преборите с администрацията, която ви прави на биологична единица и ви разиграва, когато имате нужда да купите имот, когато искате да си разделите имуществото, адвокатът е този, който ще ви защити и ще ви препоръча най-доброто за вас. Адвокатът е като лекарят - никой не иска да ходи, но когато се наложи, се надяваш да попаднеш на добър професионалист, който наистина да ти помогне. И на адвоката, както и на лекаря, се казва всичко - от семейни драми до изповядване за неща, които не трябва никой друг да ги научава. И тежестта и отговорността са големи. Защото всеки ден адвокатът си тръгва от работа, с емоционалната претовареност и проблемите на хората. И често отделя за клиентите повече време, дори отколкото за семейството си. Ако е адвокат по призвание, а не по занаят.
Депутатската работа от друга страна обединява в едно различни групи хора - професионалисти и идеалисти, наивно вярващи, че могат да се вклинят в политическата каста и да променят нещо за доброто на всички, и окопали се търтеи и некадърници във властта, които се държат за политиката, като гладен помияр за тлъст кокал. И обикновено разбирателство между двете групи не може и няма как да има. Всеки, който иска да постъпи почтено и да работи за народа, е отхвърлен и оплют от политическото статукво. А обикновените хора го презират, просто защото е част от парламента, без значение какво е направил.
В депутатската си кариера се сблъсках с хора, с каквито никога не бих се сблъскала в адвокатската професия, защото принципно адвокатът си избира клиентите, с които да работи. Когато някой се държи невъзпитано и просташки, просто му се посочва вратата. В политиката се налага по цял ден да се съобразяваш с такива, както и с хора, които освен да натискат копчетата за гласуване в парламента, един трудов ден не са имали в живота си. Някак си няма как да разберат какво е да не можеш да си платиш сметките, да се притесняваш за работата си и да се чудиш как да облечеш детето си. При голяма част от тях не са ходили хора на ръба на крайното отчаяние, при което между тях и пълната безизходица е стояла само твоята защита. Те не са свикнали да са защитници, а пиявици. Точно затова и няма толкова много практикуващи адвокати в политиката.
Всъщност ми харесва работата ми. Да помагам на хората. Адреналинът в съдебната зала. Радостта при спечелено интересно дело. Радостта на клиентите. Докато в политиката....там всичко е кал. И дори в бял костюм да пристъпиш в нея, няма как да излезеш по същия начин. Затова и не е за всички. Поне за почтени хора...
Елена Гунчева-Гривова
