Приятели, срамота е, че ни докараха до дередже в което най-важните теми в ежедневието ни да са свързани с насилие върху баба на границата, швед ударил камериерка, друг турист се сбил с охраната, Карпов имал различно от нашето мнение за азбуката, Путин също, студент разкрил нещо за което знаем от години.
Излизат "бабобийци" да обясняват, че от тях започва света, други експерти се надвикват един през друг за туризъма, трети пък се възхищават на празноглавието на някое силикон пишман девойче и с това изчерпваме гнева си.
А всичко това се дължи, че мълчахме, когато висшата номенклатура на БКП си разпредели изграденото от родителите ни в тяхна, на децата и внуците им полза. Мълчахме, когато мутрите ни пребиваха за рекет. Мълчахме, когато реституираха имането на прадедите ни и по-голямата част отиде в ръцете на родове, които никога не са били нищо повече от ратаи и слуги, но се бяха докопали с тужурките с червени ленти на ръцете си и кални обуща до властта.
Замълчахме и когато същите приватизираха индустрията с компенсаторки и сега същите за видни "бизнесмени и уомънки". Замълчахме, като и това не им стигна, а откраднаха парите от КТБ и сега всеки един от нас, че и неродените още, ще дължат огромни суми. Замълчахме и като взеха заеми в името на нашето благо, а се оказа, че е само за тяхното такова. Замълчахме и когато виждахме, как се хилеха доволно, че купуват най-бедните за изборите и отново идваха на власт. Замълчахме, когато си дадоха сто милиона за да ни подслушват, а за хилядолетната ни културата дадоха само деветдесет милиона.
Замълчахме, когато Емил Димитров, Павлето и много други умираха в мизерия. Замълчахме, приятели, и когато бивши сексретарки, не е правописна грешка, измамници без дипломи станаха министърки и шефове на отдели. Замълчахме, когато тези, дето бяхме овластили да ни пазят от престъпниците си пиеха питие с тях, когато съдии и прокурори се надпреварваха, кой да се докопа до дело на наркобизнесмените, че да се облажи. Вероятно и сега ще си замълчим след като ни се подиграха с референдума на Слави.
Но сме силни, смели и много горди в социалните мрежи. Там ние и руснаците сме водещи в света "Злобъри". Искрено се вълнуваме от съпругите на Президентите на САЩ и Франция. Възмущаваме се от терористичните атаки и си поставяме знамената на държавите в които са извършени. Вълнуваме се от долнопробността, тикана ни под носовете, коя пропаднала мома с кой нов мачо е преспала. Вайка ме се, как може баща да пребие детенцето си и ставаме много милозливи и даваме съвети, без да видим нашите деца какви ги вършат. Татуираме си ликовете на големите българи, тупаме се в гърдите и .... честваме смъртта им!
До къде ни докара мизерията и оскотяването?
До толкова ли пропаднахме?
Толкова много ли затулихме мъдростта, която ни завещаха предците ни?
Възможно ли е да не е останало нищо от добрината, добросъседството, гостоприемството и щедростта с които
са се славили предците ни, а ние да се превръщаме в завистливи, лъжливи, крадливи и жлъчни ЗЛОБЪРИ?
Източник: Нидал Алгафари, Фейсбук. (Заглавието е на редакцията)
