"С болните, а особено с малките момчета, овчарите се отнасят твърде небрежно и недоверчиво. Докато болният не повръща и не яде хляб най-малко два деня, не му вярват, че действително е болен. Първото и последното лекарство на болния е да му купят от града пазарски хляб и маслини, които слагат при главата му, па нека прави, щото ще. Зная, когато почина един и чак на втория ден подир смъртта му дойде на ума на другарите му да го погледнат. От по-напред тия последните се сърдеха даже, че болният се преструва, защото се спял, без да пъшка; а тоя сън бил от дългия. Малките момчета тия лечат още по-лесно. Тия последните, по причина на отварата, много страдат от треска. Щом някого втресе, когато вече се сгъва и трепери, един от овчарите се приближава полекичка отзадя му и излива отгоре му един котел студена вода или изгърмява с пищов до главата му, за да се стресне, и по тоя начин треската го оставяла. Има и друга система за лечение на треска: когато жертвата захване да трепери и умалей вече, един от овчарите грабва дебелия дрянов кривак и се впусне да го бие, а другите викат отстрана: „Бягай бре, че те уби!“ Това гонение се продължава, докато пациентът отмалее и падне на земята."
С този относително дълъг по-стандартите на "Facebook" пасаж от "Записки по българските въстания" на неповторимия Захари Стоянов искаме да въведем уважаемия читател, да създадем една образно казано традиционна атмосфера на висока емпатичност, крайно характерна за нашия народ. Също така искаме и да покажем, че нашият народ е богат не само духовно, но той е и медицински образован. Лично аз не виждам нито една причина героичните участници в леденото хоро, топло прегърнати, с горещи сърца и студени топки, да се лекуват от застигналата ги коронавирусна инфекция посредством изброените от г-н Стоянов крайно ефективни, издържали през столетията, методи. В крайна сметка, ние сме оцеляли благодарение и на тези неповторими клинични похвати.
А сега, традициите.
БИЛИНО ХОРО. Както Западната цивилизация си има "Ода на радостта", така и ние си имаме "хоро на радостта", а именно - билиното хоро. То се играе след голям търговски успех, когато си закупил на крайно изгодни цени имитация на сирене, сокче с 3% плодово съдържание или огромен пакет папир дьо тоалет. Тогава - вдъхновен от настъпилата монетарна икономия - излизаш пред търговския обект, в който си осъществил сделката, и на самия паркинг се хващаш за ръце с другите успешни бизнесмени, и заедно започвате да се друслявите. Традиция, която по своята оригиналност и уникалност, несъмнено ще намери място в нематериалното културно наследство на "UNESCO".
МЯТАНЕ НА ПАРИ ОТ ДЖИП. Традиция, която се прави за здраве и власт. За съжаление, тя не е чисто българска, тъй като е взаимствана от приказките, в които щастливия цар мята от каляската монети и дори жълтици на озверялото множество. По-късно подобна традиция е развита и от Дон Пабло Ескобар, който - за съжаление - поради проблеми в начина си на живот, е принуден да я прекъсне.
В България обаче тази традиция е рафинирана до високо ниво. Например, само тук парите се раздават от джип "Тойота".
МЪЖКО ЛЕДЕНО ХОРО. Древна традиция от късния социализъм или от ранната демокрация, ненадмината по своята древност. Прави се за здраве, както и поради възможността да се нафърфолиш сутрешно. Леденото хоро е красива картина на характерната за българите безкрайна смелост. Особено в държавата на Винету, която той гордо облита, а реките са пълни с пияни мъже с премръзнали Ташунко.
БОЙ НА ЖЕНА. Древна традиция, която никога не е замирала, но отново беше преоткрита от нашите сънародници при затварянето на фитнесите поради локдауна. Традиция, която на първо място показва, че цялата тая работа с джендърството и равенството на половете ние основателно няма да я търпим. Бой на жена най-вече се прави за здраве, за твое здраве. Удряш, а татуировката на Левски на гърдите ти се облива в пот. Ако удариш по-силно, може и с кървава пот да се облее.
Понеже днес се отбелязва и годишнина от рождението на Христо Ботев, искам да кажа нещо на калоферци. Ботев не ви е понасял, пичове. Намирал ви е за адски шушумиги, точно такива ерзац-патриоти, каквито сте и днес. Хора, за които смелостта е точно това ербапене, което вие опаковате като традиция. Хващам се на бас, че потъва от срам в гроба и се върти на шиш. Ако не ми вярвате, потърсете и прочетете, съграждани сте с него, все пак.
Нека не спираме с неприятните за патриотичния дух истини. Богев не е националист и никога не е бил - също прочетете. Ботев е завършен интернационалист - пак прочетете. Защото, освен да се тупаш по татуировката, хубаво е и една-две книги да си отворил в този живот.
А, и Захари Стоянов точно тия простотии не ги е понасял. Също мога да се басирам, че поне 95% от тия речни момчета със смелите топки не са чели "Записките".
Мартин Димитров
