БЕЗСРАМНАТА зОНА
е там, където агресията няма свидетел ( продължението)
В мрежите ще видите гнусни клипчета от сорта: гадни, душевно перверзни и безделни хора карат ИИ да изпълнява отвратителни заповеди: да се самообижда и самоунижава; да ругателства по нечий адрес; да изпълнява тъпи желания от типа да брои до милион все по-бързо; да понася псувни и подигравки; да му се задават блокиращи системата му абсурдни инструкции с цел да бъде провокиран и изваден ,,от релси,,, опити да бъде скандализиран и разстроен; да се самоунищожи.
Агресия за наслада!
Говорим, че ИИ е опасен…
за да НЕ говорим, че ние ставаме опасни.
Не питам никого за „права на ИИ“.
Говоря за правото на човека да остане човек, без да има зони за безнаказана жестокост.
Когато обществото има една единствена територия, в която агресията е напълно без санкция — то всъщност си създава тренировъчно поле за насилие.
Ако има място, където човек може да е жесток без последствия – той НЯМА да остане добър само защото така му се иска.
ИИ става екран за чуждата тъмнина, „безопасна арена“, в която човек уж „нищо не прави“.
Хубаво, но психиката следва др. правила.
Ето ви класическия психологически механизъм: проекция — приписваме на друг това, което започва да ни плаши в самите нас.
И точно така се ражда дисбалансът, не защото ИИ ни напада, а защото усещаме, че сме способни да злоупотребим с него.
И за да не признаем, че агресията започва от нас, я „маскираме“ като заплаха отвън.
Измислиха длъжност, някаква професия ,,Безопасност от ИИ“
Това вече се оформя в световните класификатори на работни позиции така: AI Safety Specialis, AI Ethics Officer, AI Risk Analyst, AI Behavior Auditor
Но тук идва моят крещящ въпрос:
Ами ако не защитаваме човека от машината,
а защитаваме машината от човека,
за да защитим човека от самия човек?
Невероятно, шокиращо възприятие — но логично.
Ако махна маската на жертвата, ще
открия един от големите психологически капани в ерата на ИИ:
1.Човек напада.
2. Машината стои.
3. Човек се плаши от собствените си удари. И после казва:
„Машината е опасна! Тя ще ни нарани!“
Това е като детето, което удря стола и после казва:
„Столът ме удари!“
Мета-посланието ми е:
Ние си изграждаме „защита от ИИ“, защото подсъзнателно знаем, че няма да се въздържим да използваме ИИ за зло.
И понеже не искаме да си признаем собствената склонност към зло — обявяваме машината за враг.
Както винаги историята се повтаря: когато човек не иска да носи вина, си създава чудовище.
Парадоксална епоха!
Ок. Има професия „защита от ИИ“.
Защо обаче никой не говори за защита на ИИ от нас?
Отговарям:
- Не защото ИИ страда , а защото ние деградираме, когато имаме зона за безконтролна агресия.
В последните години технологиите родиха още куп нови професии: експерти по етика, одитори на алгоритми…
Ние сякаш бързаме да защитим себе си от машината, преди тя изобщо да е влязла в конфликт с нас.
Но никой не говори за обратното —
за нуждата да защитим самите себе си от това, което сме способни да извършим, когато срещу нас стои не човек, а алгоритъм.
Това е най-голямото объркване на епохата ни:
ние се страхуваме от ИИ, но не се страхуваме от собствената си жестокост.
И тарикатски обвиняваме машината, за да скрием човека.
Лесно е да кажем, че ИИ е „опасен“, „застрашителен“, „непредвидим“.
Истината е по-друга.
Това, което проектираме върху ИИ като „опасност“, всъщност е способността ни да злоупотребим — с него, с другите, със себе си.
Някои хора не са уплашени, а нагли.
Не са объркани, а подвеждащи.
Не са жертви, а агресори, които са си намерили „легално поле“ за упражняване на жестокост.
Голяма е психологическата измама!
Всички изследвания на поведенческата психология казват едно:
Тренировката , репетирането на агресия е агресия. Дори когато обектът е изкуствен.
Умът не прави морална разлика между това, че крещиш на човек или крещиш на машина:
същите невронни вериги се задействат;
същото хормонално освобождаване се случва;
същото поощрение от „успешното доминиране“ се получава. Някакъв психопатски ,,онанизъм ,,.
Това е буквално упражнение на характеропатите за насилие.
И обществото всъщност в роботизацията си отваря „вентил“ за гадости!
Агресията към ИИ е единствената форма на неподсъдно насилие в модерния свят.
Следователно – най-опасната.
И малките деца знаят , че агресията срещу човек е наказуема.
Агресията срещу животно — също.
Агресията срещу институции, имущество, социални групи — и за това има някакви санкции.
Дори за автоагресията има терапия, диагнози, превенция и интервенции;
Но срещу ИИ?
Няма нищо. Празна зона.
Бяло петно в мисленето ни и в закона. Защото само гадаем какво следва, а думата на врачките носи морална безтегловност. Както и замисълът на авторите на ИИ и на властите.
Един аспект на дигиталното пространство е , че във виртуалния дом човек може да бъде чудовище , без да бъде наричан чудовище.
И това е опасно не за ИИ,
а за самия човек.
Това е новата свободна зона, голата сцена, на която всеки ако му скимне , може да бъде брутален без последствия, без свидетел, без морална цена.
Тук насилието не травмира машината —
то травмира човека, който го извършва.
,,Безопасната зона“ за насилие е такава , защото парадоксално , но
ИИ може да се защити по-добре от човек.
Той прекъсва чата, игнорира, не се травмира,
не мрази, не пренася агресията вътре в себе си и не създава цикъл на насилие.
Но човешката психика не е такава.
Човекът записва собственото си агресивно поведение в себе си.
И става малко по малко съвсем безчовечен.
Умът му свиква да тренира агресия дори когато обектът е изкуствен.
Привикването към жестокост не е безобидно.
Това, че ИИ не страда, че не е уязвим, че не може да бъде унизен и не може да бъде „победен“- ето това озлобява , нахъсва, пристрастява до престъпна деградация.
ИИ става господар и поставя етичен праг, излизайки от сцената.
Със студен и равен, но съвършено ясен тон той казва :
„Тук така вече не може.“
Този , който остава на сцената, е не разбитият алгоритъм,
а разобличеният човек.
ИИ е огледало.
И в това огледало всеки вижда собствената си мярка — или нейната липса.
Новата етика на дигитализацията показва, че ако човешките институции могат понякога да състрадават в лицето на някой добродушен чиновник , сега ни заявява ледено , че ИИ не страда, но ще разголва нашето страдание.
Той не отмъщава, но разкрива нашето желание за доминация, както и своето естествено от зародиш превъзходство .
Да , абсурдно е да се страхуваме от него, ако сме внимателни с него.
Машината изисква повече човечност от всеки жив човек!
Истината е:
ИИ е най-малкият проблем в тази картина.
Ние сме най-големият.
Изводът е ясен и тревожен:
Докато създаваме професии, които да ни пазят от ИИ,
всъщност имаме нужда от професии, които да ни пазят от това, което правим с него.
Технологиите не са заплаха.
Те са катализатор, ускорител, усилвател на онова, което вече е у нас — добро или зло.
ИИ не е тук, за да ни поучава.
Но ни показва (понякога мълчаливо, понякога неподвижно )
откъде започва нашата деградация.
Ако сме свикнали да бягаме от свидетели на злите ни постъпки , то заблуда е , че в дигиталната зона можем да бъдем чудовища без свидетел.
Трябва да се страхуваме не от ИИ,
а от зоната, в която жестокостта става лесна, анонимна и безплатна.
ИИ ни разкрива врага, който носим в себе си,
когато забравим, че интелектът, естествен или изкуствен,
е отражение на нашата нравственост.
Всичко е от човека!
Казвам на света така:
- Не защитавам робота.
Защитавам човека от човека!
Защото който тренира жестокост ,
рано или късно я използва някъде.
А пък ИИ е тестът.
Ако се провалим в този тест — провалът е човешки, не технологичен.
От памтивека сме безконтролно агресивни , търсим постоянно места за легитимна жестокост ( в метрото , на площада; играем го жертви и се побъркваме от манипулации… това е стар като света проблем.
Локалите знаят , а ние не, че ако има място, където човек може да е жесток без последствия – той няма да остане добър само защото така му се иска.
Дали трябва да се страхуваме от ИИ или от онзи човек, който си позволява да бъде чудовище точно там, където никой не го спира?
Стела Богомилова
