Българският народ отново тръпне в очакване на Годо /за тези, които са фенове на ГЕРБ - това не е някакъв нов певец или инфлуенсър, а литературен герой/. Този път в очакване на нови спасители, на свободата, а частично - в очакване на 80-те % да им дойде акъла в главата. Седим и чакаме. Протестираме мирно и чакаме. Някой да дойде да ни спаси, ако може свободата на поднос с джуфка, а матриЯлът рЕзко да поумнее.
Докато очакваме, пием ракия и биричка и обсъждаме новите кандидат-спасители, принципно стари муцуни, за които има много информация за обсъждане и критикуване. Всяко ново лице се заклеймява като "тоА пък кое е и къде се бута". Младите са подценявани, защото им липсвал опит. Аз винаги питам, ние като навъртяхме годинки и опит, защо се провалихме!?
Протестите се настоява да са мирни, въпреки че историята показва, че кръвта е смазващият компонент на промяната. Яйцата се превърнаха в символ на протеста. И изпадам в размисли за кокошките и яйцето, но да не дразня мнозинството за изводите си. Всяко действие, което би довело до реално притеснение на мутрите, е агресивно отричано от протестърите, които не искат да ги смятат за нЕки диви революционери, а за мирни, демократични, еврогейски граждани на окупираната Територия. Сакън, някой да не каже, че искат насилие и със сила да сменят властта, ама как може, таквоз!!!
Затова на Територията революциите се случват на ракия и на дивана. Люто разлютени революционери се канят на мутрите, докато всъщност единственото, което искат е, някой да дойде и да им свърши тяхната работа, докато те му дават насоки и критики как да ги спасява.
И щях да съм се отказала и щях да се срамувам от народа си, ако не беше и другата част - тази - непримиримата, смелата, мислещата и родолюбивата. Която си слага главата в торбата за род и Родина. Която иска бъдеще за децата си в България. Която казва: "Свобода или смърт!". Която не се плаши от терора на мутрите, от институциите в държавата, превърнати в бухалка на мафията. Която не й дреме какво ще кажат еврогейските и еврогейатлантическите ни стратегически и нестратегически партньори /като се има предвид, че ги такова с 200, както каза Онуй, се вижда що за партньори са/.
И затова ще я има България. Заради малкото луди глави, за които свободата е най-висшата ценност, а България е над всичко. Които учат децата си, че Левски и Ботев са национални герои и легенди, а не терористи. Които не пеят патриотични песни в кръчмата, но никога не пропускат да издигнат глас срещу всяка една несправедливост към другите. Които не се страхуват да погледнат мафията в очите и да кажат: "НАС НЕ НИ Е СТРАХ ОТ ВАС!"!
Съдбата и свободата обичат смелите! Да живее България!
Елена Гунчева
