Най-напред, няколко думи към читателите на тази страница.
Щастлив съм, че толкова страстно споделяте отвращението си от най-позорния феномен на Прехода: Забравата.
Надявам се, че ще ми позволите и един съвет: не обръщайте внимание на Мракобесниците на Разрухата, не влизайте в излишни спорове с вонливите им усти.
Отминете ги с мълчание.
Оставете ги да си живуркат под развалините на любимия им Преход.
***
Спорът за естетическите качества на паметника пред НДК не е толкова важен – и вие сте наясно с това.
Далеч по-важно е отношението ни към Миналото – от което винаги наднича Бъдещето.
Сега то скимти като изоставено псе.
***
Колкото и да е грозно това, което е останало от паметника пред НДК, то е несравнимо с онова, което извира от снимката, с която илюстрирах предишната си дописка /за жалост, не ми е известен авторът на това ценно свидетелство /.
Вижте я пак - тя е фрагмент от Нашия Апокалипсис.
***
Немалко коментатори споменават Мемориалните плочи на Първи и Шести пехотен полк, на мястото на които бе изграден паметника на Старчев.
Това ме кара да припомня, че през 1988-а създадох първото по рода си общонародно дарителско движение - и реставрирах стотина войнишки паметници.
Имах намерение да възстановя и Мемориалните плочи – макар и на друго място край НДК, но не ми стигна времето.
Спряха „Всяка неделя“ – а след това дойдоха други времена, рушителите се оказаха по-чевръсти и пр.
***
Палачите на Миналото имат възможност да направят Паметник на Прехода.
Понеже няма да знаят какво да напишат на него, ето едно предложение: „Никой не се е лигавил повече от нас с Историята.“
***
Сериозните народи осъзнават все още непреживяното.
Ние хвърляме в пещта преживяното. Ако е възможно всеки ден ще започваме от начало, искаме да се събуждаме с празно съзнание - като удавник, когото са намерили на брега и той не си спомня нищо.
Чудесно състояние, нали?
***
А един писател беше казал: „Умирам от жажда, позволи ми да пия от паметта”.
***
Сега за Бойко, Живков и пенкилерите.
Най-после и Живков ще си отдъхне: събарят паметника край НДК, който той никак не харесваше и заради който дори промениха правителствения маршрут - да не минава покрай него и да се дразни излишно два пъти на ден.
Така че, посмъртно му направиха още една услуга.
Дали не я е поискал навремето от Бойко?
Живков виждаше много напред и като нищо може да е провидял новият строител в негово лице…
Тъй или иначе, Политическата Секта начеса крастата си.
***
Тия дни тя се опитва да получи още един реванш.
Преди доста време – Радев току-що беше станал президент – писах, че той трябва да се пази от отмъщението на Сектата.
Радев – Внезапният Герой - безцеремонно развали сметките й – и изведнъж се превърна в основен враг за нея.
Сектата е Лоното на Пенкилерите.
Вижте сега, кои врякат най-много срещу Радев – вижте ги хубаво.
Някакъв Ненчев, чиято най-видима квалификация е „стар тъпан“ – той сам си го каза преди време.
Ами Цветанов, който се дере срещу Радев – той пък в какво е специалист, освен да гледа умно Бойко.
Бъдете по-кротки, по дяволите - ако специалист по печелене на избори ще става арбитър в авиационна сделка, направо закривайте държавата, или каквото е останало от нея.
***
Огледайте ги и останалите хрътки, пуснати по Радев– какво ще видите, освен провисналото им като търбух нахалство.
Навремето, големият ни народовед Тончо Жечев от време на време ми казваше, той обичаше този лаф: „Сега и тесните специалисти са дилетанти“.
Но няма вече хора като него, няма и да има, затова на пенкилерите им е широко около врата, тук е техният Рай.
***
Дотам сме я докарали, че когато става дума за авиация, слушаме разни тъпани като Ненчев – не и бившия шеф на военновъздушните сили Радев.
Хайде, Ненчев разбира от проститутки, щом като беше назначил една за шеф на важен отдел в Министерството на отбраната.
Но пък тъпанар да се обажда, когато става дума за самолети – е, това вече е прекалено дори за нашия Рай.
Той си е направо двоен Рай.
Обаждат се хора като Паси - това е естествено, той е нашият шампион по угодничество.
Дори и онова недоразумение Плевнелиев открито лобира за Ф-16, без никакъв срам.
***
Пенкилерите са в акция, без изобщо да се притесняват, че публиката ги вижда като безсрамни посредници.
Мълчат като пукали, когато циганите бесуват, обаче устите им не спират да мелят, когато започнат да се усукват около някоя сделка.
Пукали-Пенкилери.
Ритат се като катъри, без да вдяват нищичко от грипени, ефове - те от катъри не разбират, че от самолети ще разбират.
Дори един от любимите им цигани от Асеновград обаче ще им каже, че е по-добре да си купиш нов самолет, отколкото някой курник на трийсет и повече години.
В края на краищата, можем да возим американските си сърца и на шведски изтребител – макар че и той ще ни е повече за фасон, отколкото за нещо друго.
***
Ние сме единствената държава, освен африканските, в която толкова нагло процъфтява безсрамният лобизъм на Пенкилерите.
„Пенкилер“ буквално би трябвало да означава „убиец на болка“ - обаче днес трябва да се чете като убиец на приличие, на свян и пр.
Разбира се, най-вече означава измисленяк, който не отбира от нищо, пък се прави, че разбира от всичко.
Думата сякаш е създадена за българските политици.
А Бойко упорито мълча – сигурно е имал големи душевни терзания - докато Цветанов джафкаше срещу президента.
Накрая навлече любимата си роля на арбитър и отиде при Радев.
Това обаче е арбитраж-пенкилер: чакаш твоите хора да обругаят някого – и, хайде сега, да пием по едно президентско чайче и да видим какво става в „региона“.
Какво да става – газим кал – всякаква – до шията.
Това и без чайче е ясно
Кеворк Кеворкян
facebook.com
