Животът ни дели. За всеки той протича различно и ни прави образовани или илитерати, смели или страхливи, гладни или сити, послушни или непокорни.
Това естествено разделение не върши работа на тези, които искат да управляват умовете, решенията и джобовете ни. Тези групи са прекалено големи, нужно им е повече раздробяване.
Да вземем например гладните и ситите. С помощта на популизъм, щедри лъжи или дребни подаяния гладните могат да се разделят на избрани и забравени. На първите ще хвърлят по банкнота, дори ще им обещаят по две. Ще им асфалтират улица или просто ще им отидат на крака на селския мегдан. Те ще си останат гладни, но вече се чувстват забелязани, припознати, избрани. Тоест различни от другите гладни, които властта сякаш не вижда.
Властта дели лесно и ситите – на приближени и отхвърлени. На първите се позволява да седнат на отрупаната маса на корупцията, където кокалът струва мълчаливо покорство. Другите сити са отхвърлени и се справят със залъка си сами, но идеята е онова пиршество да не остава скрито за очите им. Защото така ситите са удобно разделени.
Защо пиша всичко това ли? Заради групата на недоволните. С помощта на пропаганда, публични слуги и ехо от зависими медии, различията между недоволните ще бъдат преекспонирани до истерия. От самото начало на протестите се търсят конфликтните точки между лицата на протестите. Набутваха ги във всякакви схеми и интриги, повтаряха и изкривяваха изпуснати реплики и емоционални изблици. Целта беше ясна – да настроят нас, недоволните, един срещу друг. Да избухнем в спор кой е по-протестен, кой е по-демократичен, кой е по-решен да скача срещу чудовището, което всички мразим.
Ами, честито, получи им се.
Но проумейте едно, скъпи фейсбук имигранти. Това, което обединяваше Трио, Мая, Слави, Боец, Демократична България и всички останали знайни герои беше само един площад на гнева.
Властта няма нужда да ни разделя, защото ние всъщност НИКОГА НЕ СМЕ БИЛИ ЗАЕДНО.
Имаме два избора. Първият е да приемем тази истина и да тръгнем тепърва да се опознаваме и разбираме.
Вторият е Терминал 2.
Радослав Бимбалов
