Като чуя за дигитализация, винаги се сещам за отбиването на военната служба от страна на моя приятел Пейчика. Той изкарал няколко месеца в специална, някак секретна военна школа, в която не ги мъчели с много строева подготовка, военна дисциплина и прочее армейски глупости. Единственото, с което ги тормозели, било да седят първолашки с флумастер в ръка и да се учат да пишат букви и цифри. Ама не както си знаем, ами наобратно. Огледално, да кажем. След като усвоил тази специфична техника, редник Пейчик изпълнявал много важна военна мисия. По време на учения, в пълно бойно снаряжение (разбирай надиплен и наблъскан като швейцарско ножче) той стоял пред едно голямо стъкло, с флумастер в ръка. Една слушалка в ухото му диктувала цифри и букви, а Пейчика изрядно изписвал тези знаци върху стъклото. Наобратно, огледално. От другата страна на стъклото, около огромна маса, бил военният щаб. Чичаци-офицери със сложни нашивки, зяпали стъклото, от другата страна на което моят приятел редник Пейчик редял координатите на целите за обстрел. Ей така, наобратно, с флумастер.
Не знам дали и в момента съществуват подобни редници-дисплеи в родната войска. Но нивото на дигитализация в цялата ни държава е ей такова. С флумастер.
Драгите ни екс-управляващи похарчиха един милиард евро за електронно управление. За сравнение Естония, най-развитата дигитална европейска държава, го направи за 25 милиона евро. А ние продължаваме с флумастера.
Сега ще се преброяваме. За целта държавата търси близо ТРИЙСЕТ ХИЛЯДИ преброители, които да обикалят домовете на хората и да попълват листчета. Да, може и електронно да се преброим, но само ако искаме и евентуално ако успеем в рамките на десет дни. След което пускат стадата от преброители, които ще прескачат реки и езера, ще пъплят по изгорели полета и изядени от времето селски друмища. Цялата тази аналогова романтика на държавната ни фауна е умилителна, но с темповете ни на дигитализация ще стигнем нормалните държави в някой следващ век. Например много след Индия, която сега се опитва да въведе изцяло дигитално преброяване на населението си. Да не говорим за развитите европейски държави, в които вече се говори за преброяване, осъществявано регулярно през различните дигитални администрации – данъчни или общински служби, училищни или медицински регистри. И тук е мястото някой изкривен консерватор да изръси нещо като „Ама ние нямаме пари“. Истината е, че дигиталното преброяване е в пъти по-евтино от това с преброителите. За сравнение – в Австрия преброяване като нашето е струвало над 80 милиона, а електронното – не повече от 12 милиона.
Верно е, сигурно имаме най-много айти-специалисти на глава от населението. Но и томислав-дончевците са ни в повече. И докато светът се опитва да си улесни живота, земята се върти прекалено бързо за нас. Затова се хващаме за флумастера.
Радослав Бимбалов
