Живота в България е една безкрайна скръб без Жъби. Толкова пари се откраднаха, а с тях не се построи нито един старчески дом или дом за сираци, не се направи нито един приют за бездомни животни. Една болница не се построи, една гара не се поднови, едно училище не се откри, една църква не се изгради, всичко рухна и обрасна в бурени, развяваши само спомените от една отминала цивилизация, градяла някога по нашите земи. Измря цяло поколение от работническата класа, а на негово място удобно се настаниха търтеите бюрократи, седнали зад бюрата, консуматори без идеи, неспособни да засадят дори един картоф, чакащи вносни плодове и зеленчуци с нитрати и пестициди от Запада. Къде изчезна ти родино, кой те предаде и унищожи? Къде изчезнахте и вие хора със сърца, съвест и морал? Няма нищо по-плашещо от хора без души, ходещи безчувствени трупове, гледащи само в собствените си паници пълни с трохи.
Дрипава родино, а тебе кой ще те спаси ?