НА БЪЛГАРИЯ БЪДЕЩИ ХУНВЕЙБИНИ НЕ И ТРЯБВАТ

НА БЪЛГАРИЯ БЪДЕЩИ ХУНВЕЙБИНИ НЕ И ТРЯБВАТ

Когато някой организира детски лагер, не е достатъчно да го нарече „доброволчески“, „образователен“ или „патриотичен“. Името не променя изискванията на закона. Ако деца работят по график, изпълняват задължителни задачи и трудът им носи полза на частен организатор, задължителна е проверката дали зад думата „доброволчество“ не се крие безплатен детски труд.

Ако има лагер, трябва да има отговорен организатор, ясни правила, писменно съгласие от родителите, безопасни условия, отговорни пълнолетни лица и всички изискуеми регистрации, разрешения и документи според конкретната дейност.

ОБАЧЕ ... ако зад „образованието“, „патриотизма“ и „доброволчеството“ се крие политическа агитация, вербуване и изграждане на бъдеща лоялност към конкретен лидер или партия, това вече е друг въпрос. Децата не трябва да бъдат използвани като евтина работна сила. Децата не трябва да бъдат превръщани в бъдещи политически кадри, фенове и гласоподаватели. Децата не трябва да бъдат подлагани на скрита идеологическа обработка, докато възрастните им обясняват, че това е „лагер“, „възпитание“ или „доброволчество“.

Който иска работници - да си наеме работници! Който иска доброволци - да спазва правилата за доброволчество! Който иска политически активисти - да не използва децата като инструмент! А който организира дейност с деца - да покаже документите и да обясни ясно какво точно прави!

Защото децата не са нечия собственост. Не са безплатна работна ръка. Не са публика за политическа пропаганда. И не са бъдещ партиен ресурс, който някой има право да си отглежда под прикритието на детски лагер. НА БЪЛГАРИЯ БЪДЕЩИ ХУНВЕЙБИНИ НЕ И ТРЯБВАТ.

Законът трябва да важи за всички.

ОСОБЕНО, КОГАТО СТАВА ВЪПРОС ЗА ДЕЦА!

Валентина Милова