От какво се нуждаят зависимите хора?

От какво се нуждаят зависимите хора?

Стабилността, сигурността и удоволствието от простите неща помагат за преодоляване на зависимостта.

Общоприето е, че рехабилитацията за зависимите е период на пълни забрани, аскетизъм и отказ от всички удоволствия. Ново проучване на психолози обаче опровергава това предположение. Защо „връщането на удоволствието“ и нуждата от сигурност работят по-добре срещу зависимостите, отколкото строгите забрани, и какви ценности в живота помагат за преодоляване на зависимостта?

Какво всъщност иска един зависим?

Когато се говори за хора със зависимост към психотропни вещества, те често са изобразявани като хедонисти, готови да направят всичко за доза или бутилка. Изглежда, че за да се възстанови, човек трябва напълно да изкорени любовта си към удоволствията и да стане аскет. Психолозите решиха да проверят връзката между житейските ценности на човек и неговата готовност за промяна. В проучването участват 512 пациенти в рехабилитационен център (мъже и жени на възраст от 18 до 60 години с алкохолна, наркотична и смесена зависимост), които са престояли в центъра за периоди от две седмици до 16 месеца. Пациентите са попълнили тестове и въпросници.

Най-важната ценност е безопасността.

Според класическата теория за ценностите на Шварц, хората, готови за промяна, трябва високо да ценят „Отвореността към новото“. Но за зависимите нещата работят по различен начин. Проучването показа, че готовността за отказване е пряко свързана с ценностите на универсализма (грижа за другите, толерантност) и безопасността.

Защо безопасността е важна: Човек в рехабилитация може отдавна да е загубил чувството си за безопасност. Животът му е потънал в хаос. В рехабилитационна среда „промяната“ не е търсене на нови приключения или жажда за новост. Това е отчаяна нужда от стабилност, предвидимост и контрол над собствения живот. Готовността за промяна тук не е свързана със смелостта да се стъпи в непознатото, а по-скоро с желанието най-накрая да се намери твърда основа.

Лечебен хедонизъм

Учените са разделили пациентите на три групи въз основа на продължителността на престоя им в центъра: от няколко седмици до няколко месеца. Предполагало се, че с по-дългото потапяне на пациентите в строг режим, стойността на удоволствието (хедонизма) ще намалее. Резултатите обаче показват обратното: колкото по-дълго човек прекарва в рехабилитация, толкова по-висока е хедонистичната му стойност. Основният извод на изследването е, че ценностите се променят по време на рехабилитацията.

Не става въпрос за това, че пациентите стават по-склонни да мислят за наркотици. Психолозите обясняват това по следния начин. Пристрастяването разрушава способността да се наслаждаваме на обикновените неща. Мозъкът, свикнал с „евтиния допамин“ от психоактивните вещества, е забравил как да се наслаждава на разходка, вкусна храна, социализация или хоби.

Увеличаването на хедонизма по време на рехабилитацията е индикатор за психическо възстановяване. Това е моментът, в който човек възвръща способността си да се наслаждава на безопасни и възнаграждаващи неща, които помагат за засилване на здравословното поведение или навици, без да се пристрастява. Възстановяването се случва не чрез страдание от ограничения, а чрез обновена жажда за живот.

Мъже, жени и възраст: Различни пътища към трезвеност

Изследването също така показа, че няма универсална „рецепта“ за мотивация за възстановяване. Психиката на мъжете и жените, млади и стари, претърпява различни трансформации:

Жени: Готовността за промяна е сложна. Тя е тясно свързана с ценностите на грижата за близките, себепревъзмогването и запазването на традициите. За жените трезвостта често е начин за възстановяване на прекъснати социални връзки и грижа за скъпите им хора.

Мъже: Готовността за промяна при мъжете е отрицателна на хедонизма. Това означава, че за мъжете пътят към трезвостта се крие през съзнателното отхвърляне на търсенето на „бързи удоволствия“ и импулсивните реакции.

Млади хора (18–28): Мотивирани от търсене на безопасност и толерантност. Те ценят чувството, че са приети и не са атакувани от света.

Възрастни хора (38–60): Готовността за промяна е парадоксално свързана със стойността на „силата и ресурсите“. За тях отказването означава възстановяване на контрола над живота им и възстановяване на загубения социален статус и ресурси.

Какво означават тези резултати за лечението?

Проучването е довело до нов поглед върху механизмите на възстановяване. Работата на психолозите изпраща важно послание към специалистите по зависимости, психиатрите и психолозите: Рехабилитационните програми не трябва да се изграждат единствено върху забрани и борба с хедонизма. Ако човек е лишен от удоволствие и не му се предлага алтернатива, рецидивът е неизбежен. Целта на терапията е да помогне на мозъка да се „рестартира“ и да се научи отново да се наслаждава на живота без патериците на психоактивните вещества. Създаването на безопасна среда, развиването на емпатия и намирането на здравословни източници на допамин (творчество, спорт, доброволчество, хобита) осигуряват много по-здрава основа за дългосрочна ремисия.

Светослав Атаджанов